Днес почитаме паметта на патриарх Св. Евтимий Търновски и празнуваме Петльовден

Св. Евтимий Търновски е роден около 1325 г. в Царевград Търнов в знатния род на Цамблаковци. Около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир (разположен по поречието на река Белица, Област Габрово), а по-късно видният български духовник и идеолог на исихазма в България Теодосий Търновски го определя за свой пръв помощник. (Исихазъм е степен на свързване с Бога в православното християнство.)

Св. Евтимий постъпва последователно в манастира Студион и във Великата лавра на Св. Атанасий в Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след като е освободен оттам, Св. Евтимий се оттегля в българския Зографски манастир в Атон.

Около 1371 г. Св. Евтимий се завръща в България, основава манастира „Света Троица“ край Търново и поставя основите на Търновската книжовна школа. Тук българският духовник установява правила на книжовния български език и поправя неточностите в български църковни книги като ги сверява с гръцки текстове. Тези редактирани от него книги се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия.

След смъртта на българския патриарх Йоаникий II през 1375 г., Евтимий Търновски е избран за негов наследник. Патриарх Евтимий Български е сред най-авторитетните фигури в православния свят. Духовници и митрополити от много различни страни се обръщат към него за тълкуване на богословските въпроси. Привърженик на исихазма, патриарх Евтимий се бори с ересите и с упадъка на нравите.

Последователи на патриарх Евримий в книжовното дело са Св. Киприан - бъдещият всеруски патриарх, роден около 1330 г. в Търново, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.

Известни са 15 съчинения на Св. Евтимий Търновски, сред които литургични книги, похвални слова, жития и послания.

Когато през пролетта на 1393 г. султан Баязид I напада Търново, Патриарх Евтимий ръководи защитата на града, тъй като цар Иван Шишман се намира в силната крепост Никопол. След тримесечна обсада, столицата на Второто българско царство е превзета от османците.

110 видни търновски боляри са убити, но патриарх Евтимий е изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир, където се предполага, че умира около 1402 г. Патриарх Евтимий е последният предстоятел на Църквата на Втората българска държава. След смъртта му Търновската патриаршия престава да съществува, а българската църква е подчинена на Константинополската патриаршия.

Но патриарх Евтимий е канонизиран за светец, като паметта му се почита в един и същи ден с паметта на Св. преподобни Евтимий Велики - “велик подвижник от юдейската планинска пустиня”, роден през 377 г. в град Мелитин (Армения) до река Ефрат.

Животът и делото на патриарх Св. Евтимий Търновски имат неоценим принос за възхода на българската книжовност от втората половина на XIV век. Извършената от него правописна и езикова реформа на българския език оказва огромно културно влияние върху славяно-православния свят. Евтимиевата реформа повлиява сръбската, влашката и молдовската писмености, както и писмеността на руските княжества.

В началото на XV век българският средновековен писател и представител на Търновската книжовна школа Григорий Цамблак написва „Похвално слово за Св. Евтимий“ в чест на своя учител. Известни са пет преписа на историческия документ - Московски от XVI век, Вилненски от XVI в., Петербургски от XVII век, Барсов от XVI век, Овчинников от XVI век. Последните два са открити през 60-те години на XX век.

В българския народен календар на 20 януари се празнува Петльовден, когато според обредната практика се извършва жертвоприношение на петел. Във всяка къща, където има мъжко чедо, се коли петел от момче на 15 -16 години, което отговаря на изискването за полова чистота. Действието се случва на прага, който символизира усвоеното пространство на дома от дивата природа. С жертвената кръв момчето бележи челата на всички останали момчета в къщата с кръстове, за да бъдат здрави през годината.

На този ден, посветен на здравето и половото съзряване на юношите, всички баби акушерки също колят петел в дома си.

Стопаните приготвят обредно ястие от жертвения петел, който трябва да бъде сварен цял. Майките месят пресни пити и кравайчета, които раздават на роднини и съседи за здравето на момчетата. В домовете, където има момиченца, за тяхно здраве се колят ярки (млада женска птица – кокошка, преди пронасяне).