Днес е Филиповден (Мратник)

Свети Филип, един от дванадесетте Христови апостоли, е родом от град Витсаида (в превод: “град на риболовците”) на Галилейско море. От най-ранна възраст Филип бил даден от родителите си да изучава Свещеното писание. След гибелта и възкръсването на Христос, Филип, заедно със сестра си Мириам и апостол Вартоломей, тръгнал из земите на Сирия и Мала Азия да проповядва Божието слово. Тримата са заловени от езичници в Йерапол и влачени с бой и поругаване из улиците на града. Изправени на съд, те са обвинени в магьосничество. Апостол Филип бил разпнат на кръст, но в този миг градът бил разлюлян от страшно земетресение.

В българската народна традиция денят на Свети Филип, 14 ноември, се нарича Мратник, Мратинци, Мрата. В Северозападна България и някои други региони той поставя началото на един опасен период от време, наричан Вълчи празници, който на различните места има различна продължителност (3, 5, 7 или 12 дни). В Северозападна България на този ден се устройства празник в чест на един лош дух, наричан Мратиняк. Той прилича на голяма черна кокошка, грозна, с големи очи, която пакости само на кокошките и другите домашни птици. В чест на Мратиняка, наричан тук и Кокоша болест, жените колят жертва - черно пиле, което се нарича мратинче. Обредът цели да предпази домашните птици от болестта. Главата, краката и перушината от жертвено пиле се запазват през цялата година и се използват за лечение на различни болести. С тях най-често се кадят родилки и новородени, които страдат от треска или са урочасани.

По време на Вълчите празници, които из цялата етническа територия на България се смятат за едни от най-лошите и опасни периоди през годината, се извършват разнообразни магически обреди и се спазват строги забрани. Докато траят вълчите дни стопаните не докосват остри предмети и сечива. Жените връзват ножовете и ножиците с червен конец, за да “завържат” устата на вълците. Не се работи нищо с вълна, в противен случай вълците ще нападнат овчарите и стадата. Думата вълк не се споменава, тя се заменя с табуизирани определения като един душманин или двама братя. Спазва се полово табу, защото според народната вяра дете, заченато през този период ще се роди с недъг или ще се превърне във върколаг след смъртта си.