Днес е Филиповден (Мратник)

България • от

Народният празник Мратинци, отбелязван в Деня на Свети Филип, се свързва в най-голяма степен с магическо-обредни практики, наследени от езическата епоха.

Свети апостол Филип със Свети Теодор Тирон и Свети Димитър Солунски. Икона от XI - XII век. Съхранява се Ермитажа, Москва.

© Източник: Pravoslavieto.com

Свети Филип, един от дванадесетте Христови апостоли, е родом от град Витсаида (в превод: “град на риболовците”) на Галилейско море. От най-ранна възраст Филип бил даден от родителите си да изучава Свещеното писание. След гибелта и възкръсването на Христос, Филип, заедно със сестра си Мириам и апостол Вартоломей, тръгнал из земите на Сирия и Мала Азия да проповядва Божието слово. Тримата са заловени от езичници в Йерапол и влачени с бой и поругаване из улиците на града. Изправени на съд, те са обвинени в магьосничество. Апостол Филип бил разпнат на кръст, но в този миг градът бил разлюлян от страшно земетресение.

В българската народна традиция денят на Свети Филип, 14 ноември, се нарича Мратник, Мратинци, Мрата. В Северозападна България и някои други региони той поставя началото на един опасен период от време, наричан Вълчи празници, който на различните места има различна продължителност (3, 5, 7 или 12 дни). В Северозападна България на този ден се устройства празник в чест на един лош дух, наричан Мратиняк. Той прилича на голяма черна кокошка, грозна, с големи очи, която пакости само на кокошките и другите домашни птици. В чест на Мратиняка, наричан тук и Кокоша болест, жените колят жертва - черно пиле, което се нарича мратинче. Обредът цели да предпази домашните птици от болестта. Главата, краката и перушината от жертвено пиле се запазват през цялата година и се използват за лечение на различни болести. С тях най-често се кадят родилки и новородени, които страдат от треска или са урочасани.

По време на Вълчите празници, които из цялата етническа територия на България се смятат за едни от най-лошите и опасни периоди през годината, се извършват разнообразни магически обреди и се спазват строги забрани. Докато траят вълчите дни стопаните не докосват остри предмети и сечива. Жените връзват ножовете и ножиците с червен конец, за да “завържат” устата на вълците. Не се работи нищо с вълна, в противен случай вълците ще нападнат овчарите и стадата. Думата вълк не се споменава, тя се заменя с табуизирани определения като един душманин или двама братя. Спазва се полово табу, защото според народната вяра дете, заченато през този период ще се роди с недъг или ще се превърне във върколаг след смъртта си.

Свети Мина “повежда Вълчите празници”

Вижте повече

Свети Мина “повежда Вълчите празници”

На 11 ноември Българската православна църква чества паметта на Свети великомъченик Мина Котуански. Според българската традиция светецът “повежда Вълчите празници”.