Динозаври излизат наяве

Бр атята Милър приличаха по-скоро на златотърсачи, отколкото на палеоботаници. Брадите им бяха спечени от прах; очила пазеха очите им от пясъка, навяван от пустинните ветрове. И двамата бяха едри, близо двуметрови мъже и се движеха по заострения хребет в южната част на Юта със спокойната увереност на хора, свикнали да бъдат на открито. Докато Иън забиваше кирката си в аргилита, Дейн се опитваше да си свие цигара между поривите на вятъра.

Заедно със Скот Сампсън - главен уредник на Денвърския природонаучен музей, и палеонтолога Джо Сертич, специалист по динозаврите в музея, миналата пролет братята търсеха вкаменелости в Националния паметник Гранд Стеъркейз- Ескаланте. В този пущинак почти без пътища те изследваха един особено усамотен район - лабиринт от стръмни скали и дерета. Докато останалите от екипа работеха в открити по-рано през годините фосилни находища, отдалечени на няколко километра, Сампсън, Сертич и двамата Милър издирваха нови. След месеци кабинетна работа в музея Сампсън едва сдържаше радостта си, че е на място, където дотогава не беше стъпвал палеонтолог, с шанса да открие ново съкровище от изчезналия континент Ларамидия. 

Ларамидия се образувала преди 90 млн. години, през периода на късната креда, когато надигащите се морета залели централната част на Северна Америка и я разделили на две. Днес е погребана под западните щати; достъпна е само в ерозирали безплодни области като тази, където вятърът и дъждът са изкарали нейните богати на фосили находища в обсега на кирките и лопатите.