Днес празнуваме Димитровден

Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец е роден през III век. Баща му бил градоначалник на Солун, а след смъртта му император Максимиан, с прозвище Херкулий (което означава „произхождащ от Херкулес"), възложил същия пост на сина му, когото гражданите на града приели с почит и радост. Но новият градоначалник Димитър започнал открито да изповядва и слави християнската вяра, заради което бил хвърлен в тъмница и по-късно убит с копие на 26 октомври при император Галерий.

При празниците и обичаите на нашите предци доминира не редуването на астрономическите сезони, а цикличността на селскостопанската дейност. Според тази система годината се дели на два основни сезона – зимен, който започва на Димитровден, и летен, който започва на Гергьовден. Понякога фолклорът представя двамата светци като братя близнаци, като Св. Димитър е първородният. Той язди червен кон и е господар на зимата. Поверието гласи, че първите снежинки се изсипват от бялата брада на Св. Димитър.

На Димитровден, наричан още Митровден или Разпус, стопаните прибират ралата на сухо и подреждат под стрехите дървата за огрев. Денят е свързан с много гадателни практики за времето.

Старопланинците следят полезника – гостът, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Стопаните вярват, че ако той е добър и имотен, идната година ще е здрава и изобилна. Ако пък пълна месечина посрещне деня на светеца, кошерите ще се роят и ще се пълнят с мед.

Из цялата българска историко-географска област, в деня на Св. Димитър се организират общоселски празници с курбани и веселби. С тях стопаните отбелязват тържествено завършека на лятото и на селскостопанската година.

По време на тези чествания започват и годежите, когато на мегданите момите извиват сглядно хоро пред погледите на всички в общността, включително ергените и техните родители, а възрастните избират бъдещите си снахи.