През 1992 г., след като мирното му споразумение с правителството беше нарушено, Савимби изпрати своята армия УНИТА да завземе богатата на диаманти долина Куанго в Северна Ангола. През следващите 7 години, благодарение на полупринудителния труд на 100 000 копачи, той успя да добие камъни на стойност 4 млрд. долара. Последствията от достъпа на Савимби до „диамантените" пари днес са повече от очевидни. „Диамантите станаха проклятието на Ангола. Ако не бяха те, войната нямаше да продължи толкова дълго" - каза Джеремиас Белино, застанал сред развалините на Куито - неговия роден град в централната планинска част на страната, превърнат в руини от нападенията и артилерийския огън на УНИТА. Това убеждение напълно се потвърждава и от годишните отчети на „Де Беерс" от началото на 90-те години, изпъстрени със самодоволни коментари за успешното изкупуване на диамантите, предлагани от Савимби, с което компанията предотвратила пренасищането на пазара.
В продължение на години оплакванията от страна на ООН срещу търговците, поддържащи Савимби, бяха малко. През декември 1998 г. обаче в битката се включиха активистите от британската правозащитна и екологична организация „Глобъл Уитнес". Действайки от офис в сграда без асансьор в северен Лондон, с годишен бюджет под 500 000 долара, те подготвиха и публикуваха доклад със заглавие „Жестока търговия" - въздействащ обвинителен документ, разкриващ отговорността на диамантената индустрия за страданията на Ангола, посочвайки сред другите си източници и непредпазливите отчети на „Де Беерс".
Вижте повече