Тази снимка показва една от клинописните плочки, дешифрирани от изследователите.
© he Trustees of the British MuseumПлочките са открити преди повече от 100 години в днешен Ирак и са добавени към колекцията на Британския музей преди десетилетия.
Четирите глинени плочки „представляват най-старите образци на компендиуми с поличби от лунно затъмнение, открити досега, и по този начин предоставят важна нова информация за небесното гадаене сред народите на Южна Месопотамия в началото на второто хилядолетие пр.н.е.“, пишат Андрю Джордж, почетен професор по вавилонски език в Лондонския университет, и Джунко Танигучи, независим изследовател, в статия, публикувана в Journal of Cuneiform Studies.
Авторите на поличбите са използвали датата и часа, когато се случват затъмненията, посоката, от която земната сянка започва да покрива лунния диск и продължителността на затъмненията, за да предскажат какво ще се случи.
Например, според една от поличбите, ако “затъмнението започне внезапно от центъра [и] се проясни изведнъж, царят ще умре, а Елам ще бъде унищожен“. (Елам е древна цивилизация на изток от Месопотамия, развила се в днешен Югозападен Иран). Според втора, ако „затъмнението започне от юг и след това се проясни, Субарту и Акад (царства в Месопотамия по това време) ще паднат“. Друга поличба гласи: „Затъмнение привечер означава мор“.
Възможно е древните астролози да са използвали минали събития, за да определят какво предвещават затъмненията.
„Произходът на някои от поличбите може да се крие в реалния опит – наблюдение на предзнаменование, последвано от катастрофа“, казва Джордж в имейл за Live Science. Въпреки това повечето поличби вероятно са били направени чрез теоретична система, която свързва характеристиките на затъмнението с различни предзнаменования, отбеляза той.
Пълната дължина на една от плочките.
© he Trustees of the British MuseumКлинописните плочки вероятно идват от Сипар, град в днешен Ирак, казва Джордж. По времето, когато са били изписани, Вавилонската империя процъфтява в части от региона. Те стават част от колекцията на Британския музей между 1892 и 1914 г., но досега не са били напълно разчетени.
Хората във Вавилон и други райони на Месопотамия вярвали, че небесните събития “са кодирани знаци, поставени там от боговете като предупреждения за това какво може да се случи в бъдеще“, пишат Джордж и Танигучи в статията. „Съветниците на владетеля наблюдавали нощното небе и съпоставяли наблюденията си с текстовете за небесни поличби.“
Царете в Древна Месопотамия обаче не разчитали само на предсказанията, свързани със затъмненията, за да узнават какво предстои.
„Ако предсказанието, свързано с дадена поличба, е било заплашително, например „царят ще умре“, тогава се е провеждало оракулско проучване чрез екстипиция [гадаене по вътрешностите на животните], за да се определи дали владетелят е в реална опасност“, пишат още Джордж и Танигучи.
Ако животинските вътрешности също подскажели, че има опасност, хората вярвали, че могат да изпълнят определени ритуали, които да предотвратят сбъдването на лошата поличба. По този начин се противопоставяли на силите на злото, криещи се зад нея, пишат Джордж и Танигучи. Така че дори поличбите да били лоши, хората все пак вярвали, че предсказаното бъдеще може да бъде избегнато.