Денят на Петка Българска е един от най-големите народни празници

България • от

На 14 октомври отбелязваме християнския празник, който почита Преподобната Параскева или Петка Българска.

Църквата „Свети Йоан“ в Палестинската пустиня, Йордания.

Църквата „Свети Йоан“ в Палестинската пустиня, Йордания.

© Илюстрация: IStock

Житието ѝ (от патриарх Евтимий Търновски) разказва, че тя е родена през XIII век в семейството на българи в тракийския град Епиват, разположен на брега на Мраморно море. След смъртта на нейните родители, светицата раздава на бедните наследеното имущество и посвещава живота си на Бога.

Първоначално се оттегля в храм в Иракли. Пет години по-късно отива на поклонение на гроба Господен в Палестина, след което се заселва в Йорданската пустиня. Към края на живота си, светицата се завръща в родния си град, където завършва земният ѝ път. Цар Иван Асен II пренася нейните мощи в столицата на своето царство - Царевград Търнов (Велико Търново).

След завладяването на Търново от турците, реликвите на Св. Петка Търновска са пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес нейните мощи почиват в град Яш, Румъния.

Катедралата „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“ в град Яш, който съхранява мощите на Св. Петка Българска, е най-големият православен х...

Катедралата „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“ в град Яш, който съхранява мощите на Св. Петка Българска, е най-големият православен храм в Румъния.

© Илюстрация: IStock

В традицията на българите Петковден е един от най-големите празници, който отбелязва началото на зимата. Стопаните се разплащат с наетите през летния сезон работници (ратаи, овчари и др.) и правят заплождането на домашните животни, наричано мърлене или овча сватба.

Петковден поставя началото на поредица от семейно-родови празници. Затова народът ни казва, че “Света Петка повежда празниците и службите”, отбелязва проф. Рачко Попов (Български народен календар, С., 2006).

Около Петковден в Тракия започват най-масовите жертвоприношения, извършвани от жени и назовавани Кокошкин курбан, Божи дух и др. Всяка стопанка занася по една черна кокошка на място, смятано от всички в селската общност за свещено (висока могила, поляна под вековни дъбове, извор, оброчен каменен кръст и др.), където стара вдовица или момче, което още не е ерген, коли всички донесени кокошки върху самия оброк, така че жертвената кръв да напои мястото. Със символично количество от кръвта друга старица омесва хляб (погача), който се занася в черквата. Свещеникът освещава питата, след което тя се поделя между всички жени.

С жертвоприношението на черните кокошки жените отправят своята благодарност и преклонение пред силата на природата и плодородието, и към душите на предците и светците, които определят земната благодат.

Народният култ към Света Петка съхранява множество предхристиянски вярвания, за които е установено, че са свързани с главното женско божество на траките (Великата богиня майка).

На какво мирише България?

Вижте повече

На какво мирише България?

Разбира се, държавите, като политическо понятие, няма как да бъдат помирисани. Но когато посещавате дадена страна, можете да усетите определени миризми, които след време да свързвате...