Инициативата произлиза от средите на българските интелектуалци и стъпва на традицията, положена от група учители от Пловдив в края на учебната 1908-1909 година, които били избрали деня на Свети преподобни Йоан Рилски Чудотворец - почитан като небесен покровител на българския народ и държава – като ден за отдаване на почит на всички български възрожденци от Паисий Хилендарски до героите на Илинденско-Преображенското въстание.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. След като министрите и впоследствие и депутатите от 19-то Обикновено Народно събрание одобряват празника, в началото на февруари 1923 година цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери и свети будители на възраждащия се национален дух и стремеж към образование и книжовност.
През 1945 година честването на празника е отменено от комунистическата власт, а на 28 октомври 1992 година с решение на 36-то Обикновено Народно събрание традицията е възстановена и първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Григор Пърличев, Никола Бобев, Иван Богоров, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и много други.