Дали неандерталските мъже са били ромеовците на праисторическия свят?

Мъжете неандерталци може би са изпитвали привличане към жените представители на Homo sapiens или пък точно мъжете неандерталци са притежавали нещо, на което жените Homo sapiens трудно са устоявали.

Това е едно от възможните тълкувания на ново проучване, публикувано в Science. В него учените показват, че когато неандерталците и Homo sapiens са се смесвали, двойките най-често са били именно между мъже неандерталци и жени Homo sapiens.

Отдавна е известно, че част от нашите предци са се размножавали с неандерталци, преди видът им да изчезне преди около 40 000 години. Днес следи от неандерталска ДНК присъстват в геномите на много хора, особено сред тези с неафрикански произход, средно около един до два процента от човешкия геном.

Тези остатъчни участъци обаче не са равномерно разпределени. Дори у хора с относително висок процент неандерталска ДНК, например около четири процента, има специфични региони, особено върху Х хромозомата, които напълно липсват от този древен генетичен материал.

Наречени „неандерталски пустини“, тези зони без неандерталска ДНК озадачавали учените. Дълго време се смяташе, че те са резултат от естествен подбор, който постепенно е отстранявал нежелана неандерталска ДНК. Новото изследване обаче твърди, че тези празнини отразяват древни модели на партньорство между двата вида, а не постепенното елиминиране на вредни гени.

„Има една стара хипотеза, според която съвременните хора постепенно са изтрили неандерталското си наследство през последните 45 000 години“, казва Александър Плат, еволюционен генетик от Университета на Пенсилвания и съавтор на статията. „Аз не харесвам тази теория“, казва той.

Плат подозирал, че има по-добро обяснение. За да разбере взаимодействието между двата вида, той и колегите му анализирали три неандерталски генома и ги сравнили с африкански геноми, в които липсва неандерталска ДНК. Те открили, че Х хромозомите на неандерталците съдържат около 60% повече ДНК от Homo sapiens в сравнение с останалите им хромозоми (автозомите). Това според учените показва, че голяма част от женските предшественици на неандерталците вероятно са били Homo sapiens.

Жените имат две Х хромозоми, а мъжете една Х и една Y. Майката винаги предава Х хромозома на потомството си; бащата предава Х само ако детето е момиче. Поради това Х хромозомата по-често отразява женската генетична линия.

Ако кръстосването най-често се е случвало между мъже неандерталци и жени Homo sapiens, сравнително малко от неандерталската Х-хромозома би преминало в човешкия генофонд, точно както се наблюдава днес.

Плат и екипът му провели математически модели, за да определят кои видове двойки биха довели до толкова ниски нива на неандерталска ДНК върху Х хромозомата. В техните симулации именно сценариите, в които мъжете неандерталци са проявявали предпочитание към жени Homo sapiens, най-често водели до наблюдавания резултат.

„Почти невъзможно беше да увеличим това пристрастие достатъчно в моделите, за да се получат реалните данни“, казва той. „Това, което виждаме, не е просто класически дарвинизъм, а отпечатък от силни и често срещани предпочитания при избора на партньор.“

Защо тези междувидови двойки са били най-често между мъже неандерталци и жени Homo sapiens остава загадка, тъй като откритията не разкриват социалния контекст. Но Плат и колегите му предлагат една възможна и проста теория: мъжете неандерталци и жените Homo sapiens вероятно са се намирали взаимно привлекателни.

Учените не изключват и други фактори, като демографски дисбаланси, например по-малък брой жени неандерталци или по-голям брой жени Homo sapiens.

„Чисто демографските модели изглеждат по-малко убедителни“, казва Плат. „Затова засега предпочитаме модела, в който ключова роля играят предпочитанията при избора на партньор.“

Ларс Ферен-Шмиц, професор по антропология в Калифорнийския университет в Санта Круз, който не е участвал в изследването, казва, че не е изненадан да види доказателства за предпочитания за партньор при неандерталците. „Това е основен фактор за нашия вид през цялото време на съществуването ни“, отбелязва той.

Матилда Бриндъл, еволюционен биолог в Оксфордския университет, която не е участвала в изследването, е съгласна с тази интерпретация. Тя вече е публикувала проучване, което предполага, че неандерталците и съвременните хора може да са споделяли праисторически целувки. „Идеята за предпочитания при избора на партньор, които задвижват това пристрастие, определено е убедителна“, казва тя.

Подобна теория поражда въпроси за това как точно са „прехвърчали искри“ между двата вида, добавя Бриндъл. „Какво е имало в мъжете неандерталци, което жените Homo sapiens са намирали за толкова привлекателно и обратното?“

Плат казва, че се надява генетици като него да могат да помогнат на еволюционните биолози и антрополозите да намерят отговорите. „Това е нещо, което генетиците все още не са изследвали в дълбочина“, казва той. „Но можем да допринесем за разбирането на тази история.“