ДА ЗАБОГАТЕЯ, НО КАК?

Цивилизация

Създатели на модерните САЩ

Една поредица на Красимир Друмев

Брокери на „Уолстрийт“ (Wall Street), Ню Йорк, 1920 г., година преди търговията с акции да бъде преместена на закрито.

Брокери на „Уолстрийт“ (Wall Street), Ню Йорк, 1920 г., година преди търговията с акции да бъде преместена на закрито.

© Wikimedia Commons / Bain News Service

Ако бъде убит духът на бизнeсмeнското приключение, то тази страна ще престане да държи авангардната позиция в света.“

Ендрю Мелън



Архитектурните силуети на големите градове в Съединените щати са нещо повече от свидетелства за строителния гений на американския народ. Те са и много точни

социално-икономически характеристики на епохата.

Във всеки голям американски град доминират небостъргачите — по 60, 70, 80 и повече дори етажи. Това са храмове на капитала — във всички тях са разположени банки и концерни, а в сянката, която хвърлят, се гушат църкви и театри, университети и всичко останало, сякаш за да разбере и най-несведущият по икономическите въпроси, че капиталът в Съединените щати триумфира, че властта му е огромна и доминираща. Но има и друг триумф на капитала — той е скрит в добросърдечната душа на обикновените американци. Много от тях, да не кажа — повечето, цял живот носят в себе си една мечта — да станат милионери. Речи на политици им внушават, че в Америка това е възможно, телевизионни предавания им показват омайния свят на нефтени крале и борсови магнати, статистически данни ги убеждават, че богатите хора съвсем не са малко в „страната на неограничените възможности".

Данъчната инспекция на Съединените щати несъмнено е учреждението, на което може да се вярва, и то съобщава, че през 1980 година в тази страна е имало 400 000 милионери. Днес те са над 5 милиона. Тук с въздишка казват, че да имаш един милион долара днес не е като да ги имаш преди 10-20 години. Междувременно инфлацията е „изяла" солидна част от тази сума, но така или иначе, заможните хора в САЩ не са малко. Установено е, че броят им нараства във времена на икономически напредък. Установено е и друго — огромните състояния, имам предвид на действително много богатите хора, притежаващи стотици милиони долари — тези състояния обикновено не са се създали с търпеливо трупане на капитала чрез спестявания и ново инвестиране. Не, тези богатства са възникнали бързо — чрез мащабни финансови удари, за които дълго след това медиите пишат.

Сред милионерите основната част са — как да се изразя? — „бедните" милионери, онези, които имат имущество от около един милион долара. Това са хора с високо платени професии — например известно е, че лекарите тук имат много добри доходи, както и висшият управленски апарат. Зад граница, включително и у нас, в България, масовата представа за един милионер е, че е заобиколен от разкош. Според статистиката, която в тази страна като че ли наистина знае абсолютно всичко, потребителските стоки съставляват от един до десет процента от богатството. Останалата част от него е акционерен капитал, с други думи — изразява се в притежание на акции. А тъй като цената им на борсата непрекъснато играе, то става ясно, че такова богатство е променливо — може да нарасне, но може и да се стопи за една нощ.

Повечето милионери в Америка не са наследствени богаташи, те са направили парите си сами, без родителска помощ. Търговски успех на някакво изобретение, добро харчене на нова стока или услуга, далеч по-ефективна организация на производството или пък финансова спекулация — ето традиционните начини за успеха на богаташа. Прави впечатление, че когато дойде време да оставят завещание, мнозина богати хора дават значителни средства на обществени

благотворителни организации. По данни на адвокатската кантора „Уайт енд Кейс" в Ню Йорк от 20 завещания на нови богаташи, притежаващи над 20 милиона долара, 16 са оставили половината си състояние на благотворителни организации.

Представата за милионера паразит, който се разхожда с ръце в джобовете, е формирана от няколко изключения на популярни, обикновено сред кинозвездите, безделници. Класическият американски милионер е човек с натоварен работен ден, който рядко е под 10-12 часа. Защото да се запази богатството не е по-лесно, а понякога дори е по-трудно, отколкото да се спечели.

Като анализира доходите на американците, списание „Тайм" стига до извода — в Съединените щати богатите стават все повече, но и бедните — също. Това означава, че средната класа, най-многочислената социална група, намалява, като някои от нея се изкачват нагоре, а други се плъзгат надолу. В резултат социалното разслоение в тази страна става по-силно. Това лесно се забелязва дори в архитектурата на градовете. В един Ню Йорк например милиардерът Доналд Тръмп строи суперлуксозни жилищни кооперации с плувни басейни в апартаментите, а на километър разстояние в бордеи живеят хиляди чернокожи и испаноговорящи.

 На „Уолстрийт“ - малка улица в долната част на о. Манхатън, се намира Нюйоркската фондова борса - най-голямата фондова борса в света.

На „Уолстрийт“ - малка улица в долната част на о. Манхатън, се намира Нюйоркската фондова борса - най-голямата фондова борса в света.

© Източник: iStock

Все повече жени в семейството работят — нещо, което в Америка по-рано е било изключение. Разбира се, много жени тръгват на работа заради желанието им да се изявят извън домакинството, но както показва статистиката, много жени правят това, защото с една заплата не може да се постигне желаният от тяхното семейство висок жизнен стандарт.

Едва ли можем да се съмняваме, че в общество на изобилието обикновените хора често си задават въпросите: „Какво направи моят съгражданин Х или Y богат човек? Защо въпреки благоприятната икономическа конюнктура не забогатя друг човек, макар че имаше абсолютно същите шансове? Дали богатите не са по-особени хора, замесени от друго тесто, или съдбата е по-благосклонна към тях?

Поредицата от такива въпроси може да продължи едва ли не безкрайно дълго. Любопитно е, че самите милионери рядко си ги задават. Затова пък на тази тема е написана не една книга, защитени са и научни дисертации. Добре, какъв е тогава отговорът? „Нали, като го знам, и аз бих могъл да стана богат" — си казва не един от хората със скромни доходи.

Д-р Фредерик Хърцбърг е професор по психология в „Кейс уестърн ризърв юнивърсити" и е консултант на много корпорации и правителствени институции. Нашата тема отдавна го занимава, но отговорът му е обезкуражаващ: „Няма общи черти между преуспяващите хора. Те са толкова различни помежду си, колкото са различни всички други човешки същества."

Проблемът е анализиран и с компютри. Д-р Юджи Дженингс от Мичиганския висш институт по бизнес е проучил качествата на огромно количество богаташи, действали в продължение на няколко десетилетия. Търсил е да открие качества, които могат да направят предсказуема една възходяща кариера, едно бъдещо богатство - „Отказахме се. Просто нищо не излезе от това" казва д-р Дженингс.

Така е мислил и човек, който е познавал — и то отвътре — много добре нещата. Това е Джозеф Кенеди, бащата на загиналия президент на САЩ Джон Кенеди и на също така загиналия сенатор Робърт .Кенеди. Притежавал е около половин милиард долара. Един ден някакъв студент от престижния Принстънски университет решил да направи научния удар в живота си и подготвил огромен въпросник до Кенеди — за да проникне дълбоко в психологията му и да узнае тайната на богатството му. Старият Кенеди отговорил с едно изречение: „Скъпи господине, богат съм, защото имам много пари."

Добър отговор, нали? Изследователите добавят, може би той е единственият убедителен. Всичко друго е от сферата на предположенията, на догадките. Но е много любопитно все пак да хвърлим поглед и на тях.

Било 1908 година, когато бащата на психоанализата Зигмунд Фройд издал книгата си „Характерът и аналният еротизъм". В нея се съдържа теория, която някои могат да нарекат налудничава: Фройд обяснява, че парите са за възрастния човек това, което са... изпражненията за бебето. То ги възприемало като част от тялото си и затова се страхувало да не ги загуби, плачело поради тази причина. Ако този страх се загнезди дълбоко в душата на детето, твърди Фройд, един ден, като порасне, то може да бъде обзето от страстта да събира материални ценности.

Нека сега се разделим с Фройд и обърнем поглед към теорията на друг психоаналитик, известния професор Оут Финичъл от университетите в Прага и Лос Анжелос. В списание „Сайкоаналитик куортърли" той писа, че стремежът да се трупа богатство е специфична форма на инстинкта за притежание. Дотук добре. По-нататък става по-особено... Защото според професора този инстинкт е „специфична форма на телесния нарцисизъм и изява на страха от телесно нараняване". Страстните „колекционери" на пари страдали от „страх от кастриране".

Не знам какво мислят самите богаташи по този въпрос, но ако сега се обърнем към статистическите проучвания, може би ще се опрем най-сетне на нещо по-солидно.

Тези проучвания, а такива са направени няколко в САЩ, ще ни кажат първо, че богатите хора в САЩ, а и не само в САЩ, са почти само мъже. По данни на много авторитетното бизнесменско списание „Форчън" в Съединените щати има доста жени с по няколко милиона долара, някои дори стигат до 40, 50, 100 милиона, но нито една не е успяла да спечели 500 милиона и повече. Интересно е обяснението на един американски психолог. Той твърди, че у жените не съществува стръвта към трупане на богатство „Жената иска да има достатъчно пари да живее добре със семейството си. Когато постигне това, тя обикновено спира да се стреми към повече. Обратното, мъжът винаги иска още и още, независимо че сумата далеч надхвърля възможностите да бъде изхарчена."

По въпроса за половете и богатството навярно има още много да се спори. Нека обаче засега тихомълком се съгласим, че ако искате да станете много богат, щe е добре да сте мъж...

В биографиите на мнозина от богатите хора може да се открие странна закономерност — те са деца на родители, които рано са починали или са се развели. По поръчение на организацията „Администрация за малък бизнес" било извършено проучване, за което са били интервюирани създателите на 110 могъщи компании в САЩ. В книгата „Предприемчивият човек" авторите на анализа пишат, че пред тях се е оформил образът на самотно дете, очите му — изпълнени със страх, дете, което съзнава загубата на близките си и е изправено пред трудно бъдеще.

Изследователите обръщат внимание, че такова дете изпитва съвсем естествено чувство на несигурност. Парите за него са в много голяма степен гарант за сигурност. Освен това то е принудено от съдбата да разчита на себе си, принудено е да запретне ръкави и да прави нещо, за да осигури бъдещето си. Докато децата от нормални семейства считат за естествено да работят за други хора, то самотните деца на рано починали или на разведени родители предпочитат да работят за себе си, да оглавяват собствен бизнес.

Ако родителите отправят традиционна препоръка към децата си да учат добре, за да се издигнат в живота, то статистическите данни за американските милионери говорят други неща. Те ще ни кажат, че много от богаташите в тази страна не са успели да завършат висше образование, а други изобщо не са се опитвали да влязат в университета. През 1925 година социологът Питирим Сорокин издал класическата днес студия за 600 милионери, която показва, че само 11,7% от анкетираните са имали висше образование. Или както казва свръхбогатият Ендрю Карнеги (неговото име носи най-известната концертна зала в Ню Йорк и в САЩ): „Висшето образование не е задължително за успеха в бизнеса." Не е било задължително тогава, как стоят нещата днес? Изследванията показват, че положението не се е променило.

Повечето богаташи не са дали рано знак, че ще се замогнат. Напротив, те доста късно са поели по този път. Не е много окуражаващо обаче, че — пак според проучването на Сорокин — разводите при богаташите са близо два пъти повече, отколкото при останалото население на САЩ. Причините според проф. Алфред Месър от университета на Атланта трябва да се търсят най-вече в това, че богатите са имали трудно детство, свикнали са да разчитат на самите себе си и когато се оженят, не обръщат достатъчно внимание на жена си и децата си. Заети с „правенето на пари", те пренебрегват семейството. Твърде често жените им не означават нещо повече от украса на самото богатство.

Проф. Месър стига до невеселия извод, че хората, които успяват да станат много богати, обикновено не са щастливи.

Вестник „Чикаго трибюн" възложи на репортера си Ричард Госуайлър да се срещне с богати хора в града и да ги попита какъв съвет биха дали на младеж, който мечтае да забогатее. Съветите са най-различни, разбира се, но репортерът бил изненадан от следното — когато телефонирал, почти всички заможни хора се оказали на работното си място. Представата на журналиста била, че ще ги срещне на площадката за тенис или на игрището за голф — нали имат много пари, защо да не се забавляват? Но те се трудели — и то много. Ще повторя, че средният работен ден на добър американски бизнесмен рядко е под 10-12 часа. Дали това не е главната тайна на успеха — всеотдайността в работата.

Както и вярата в самия този успех. Защото се оказва, че много от свръхбогатите са правили кариера срещу всеобщото разбиране, че целта им е недостижима, че тяхното намерение да направят набелязаното е неoсъществимо.

Нюйоркска фондова борса на "Уолстрийт" (NYSE), Долен Манхатън, САЩ. 2015 г.

Нюйоркска фондова борса на "Уолстрийт" (NYSE), Долен Манхатън, САЩ. 2015 г.

© Източник: iStock

В Холивуд отначало се присмивали, когато бъдещият милиардер Хауард Хюз обяснявал, че иска да прави само свръхпечеливши филми. Също такъв смях предизвиквал Едуин Ленд, когато казвал, че ще създаде фотокамера, която сама да проявява снимките — известният по-късно „Полароид". Американски публицист писа: „Почти сигурно е, че днес по улицата върви непознат човек, който е могъл да стане милионер, но е нямал вярата в това. Такъв човек може да е притежавал грандиозна идея, която е могла да му донесе несметно богатство. Той е позволил на приятели и експерти да му се присмиват и да го уговарят да не се захваща с „глупости". В резултат днес никой не знае името му. Може би ще дойде ден, когато друг човек ще бъде осенен от същата идея, но той ще вярва в нея, ще хвърли силите си да я осъществи и ще влезе в списъка на много, много богатите."

Може да бъде изписана цяла книга за недоверието, с което са били посрещани усилията и изобретенията на Томас Едисон. Експертите виждали само неудачите му при създаването на електрическата крушка. Когато един вестник излязъл с оптимистична статия, издателят бил шокиран и извикал нещастния автор. „Не разбирате ли каква глупост защитавате? — крещял той. — Подобна светлина е в противоречие със законите на природата!“

Хенри Форд, един от най-богатите хора в света, работел като главен инженер в „Детройт Едисон къмпани". Един ден бил извикан от разгневения си шеф Александър Доу, който му обещал, че ще го издигне в службата, ако престане да се занимава с безперспективното нещо, наречено автомобил. Доу му заявил: „Аз не възразявам срещу експерименти с електричество; напротив, електричеството е нашето бъдеще. Но експерименти с бензин? Оставете тези глупости!"

Шефът на нюйоркските железници Шенси Депю съветвал приятелите си да не инвестират при Форд, защото „нищо не може да победи коня"... Затова мнозина свръхбогати хора в Америка мъдро казват: „От вашата идея може действително нищо да не излезе, може би тя наистина не е плодоносна. Но първо опитайте дали е така. И не вдигайте бялото знаме при първия неуспех. Опитайте отново. За да не съжалявате някой ден, че банковата ви сметка е могла да бъде доста по-голяма..."