Да отскочим до рая – остров Мавриций

Слънцето приятно напича и ме зарежда с витамин D от доза 26 градуса, докато опознавам остров Мавриций и се наслаждавам на цялата му прелест. „Къде съм?“ Всичко е толкова цветно, съвършено и красиво с безброй нюанси на синьото, зеленото и екзотичните цветя. Изпращам няколко снимки на майка ми, а тя ми отговоря лаконично: “Ти си в рая!”. И тогава си казах: „Да, аз съм точно тук, в рая! Не е ли раят мястото, на което искаш да останеш завинаги?! Мястото, където времето спира и губиш представа за дните и часа?! Мястото, където се наслаждаваш на всеки един момент, докато той се превърне в незабравим спомен?!“

Мавриций и неговите километри от пясъчни плажове с палми, почти изцяло заобиколени от коралови рифове и лазурни води е мечтана ваканционна дестинация за хора, които искат да прекарат почивката си в излежаване на плажа. Кристално чистите води са идеални за гмуркане, плуване, каяк и това е само началото. Но всичко това не e за мен. За мое щастие Мавриций – „Перлата на океана“, се оказва много богат и има толкова много да предложи извън плажа – историческа столица, разнообразна дива природа, разходка из планини и национални паркове и поглъщане на култура.

Разделям малкото петънце в индийския океан на три части – северна, югозападна и югоизточна и си наемам кола с водач за еднодневна обиколка на всяка от тях. Изненадвам се, че това удоволствие се оказва изключително евтино, предвид цените и високия стандарт на островната държава с една от най-развитите икономики в Африка. Всяка обиколка започваше и приключваше от Мон Шоази в северната част на острова, където бях отседнал. Макар и да не обичам мързелуването на плажа, избрах това туристическо място, защото исках да се разхождам и снимам красивите плажове, да наблюдавам залезите и да вкусвам от изкушенията на местната кухня, независимо дали в ресторант или в камион за храна. Гостоприемните местни жители с африкански, индийски и китайски произход са създали прекрасна фюжън кухня.

След първата нощ под шума на вълните тръгвам на обиколка, наречена Класически северен тур. Денят започва с пътуване до оживената столица Порт Луис, разглеждане на историческите сгради, притиснати от модерни търговски комплекси, най-стария пазар на острова и изкачване към цитаделата с панорамна гледка към пристанището. Дойде време за обяд. Изборът беше изключително лесен, защото сервитьорът презентира менюто, носейки голям поднос, пълен с пресни и сурови морски дарове. Избрах си риба и южноафриканско домашно вино, което толкова ми хареса, че не му изневерих до края на престоя си. След обяда се потопих в природата на известната ботаническа градина „Памплемус“ и разглеждане на туристическите селища Гранд Бей и Кап Мальоре. От Кап Мальоре не видях нищо, освен църквата „Дева Мария“, която е построена на метри от океана и се оказа едно от най-известните места за туристи и фотографи. Толкова е различна и красива, толкова ме впечатли, че я нарекох „Порта към рая“.

Югозападната част ми предложи напълно различно изживяване. Това е най-слънчевият и сух район на острова, с природа и пейзажи, които напомнят за африканската савана. Като любител на природата се радвах да открия националния парк Black River Gorges, впечатляващия Trou aux Cerfs – кратер на изчезнал вулкан преди 700 000 години, кратерно езеро Ganga Talao, известно още като Grand Bassin и геоложката формация, носеща името „Седемте цветни земи“. „Седемте цветни земи“ е относително малка площ от пясъчни дюни, състояща се от пясък от седем различни цвята – червено, кафяво, виолетово, зелено, синьо, пурпурно и жълто. Тъй като тези различно оцветени пясъци спонтанно се утаяват в различни слоеве, дюните придобиват сюрреалистичен, раиран цвят, а с времето дъждовете са издълбали красиви шарки, създавайки ефект на земен меренг.

На третия ден се срещам за последно с шофьора водач, който няма търпение да ми покаже югоизточния район на острова. На път за чаената фабрика Bois Cheri той ми споделя, че югът се отличава от останалите райони с великолепните си скали и внушителни вълни, създаващи усещане за близост с природата и предлага великолепна гледка към планините и полетата със захарна тръстика, докъдето окото стига, докато изтокът е дом на най-добрите плажове на Мавриций и най-луксозните хотели. Решавам, че чай не ми се пие и продължаваме директно за зоологическия парк La Vanille, приютяващ припичащи се на слънце крокодили, прилепи, гигантски костенурки, инсектариум с повече от 20 000 различни вида, лемури, маймуни и др. Тук се почувствах като малко дете, след като се наредих на опашка заедно с децата да храня крокодили и още по-малък, когато храних гигантски костенурки на повече от сто години. След тази среща отблизо отивам в Колониалната къща Le Saint Aubin, която гордо показва своите градини, оранжерии и дестилерия за ром. Тук за първи път в живота си опитах ром, но не какъв да е, а ром от захарна тръстика с извлек от кафе. Уникалният му вкус и аромат се изписват върху лицето. Продавачката го забеляза и се пошегува: „Това е питие само за неделя сутрин на гладно!“, а аз добавих „И задължително с цигара!“. След аперитивa си е време за обяд, макар и в късния следобед. Мястото е малко ресторантче на плажа Gris Gris с гледка към океана и разбиващите се в скалите вълни.

Останалите дни изследвах цветните улици на Мон Шоази, плажовете наоколо и залезите, които всеки ден бяха различни. Разходих се по плажната ивица в продължение на 10 километра от Мон Шоази до Кап Мальоре, а гледката се променяше сякаш минавах от един остров на друг.

Макар и да не видях всичко от Мавриций напълно разбирам един от цитатите на Марк Твен: „Оставаш с впечатлението, че първо е създаден Мавриций, а после раят – по негово подобие“.