Да отидеш там, откъдето си дошъл много преди да се родиш

Пътеписи

Пътепис от Сони Бохосян

Храмът в Гарни.

Храмът в Гарни.

Да отидеш там, откъде си дошъл някога, много отдавна, още преди да се родиш, не се случва на всеки. Родното място невинаги съвпада с мястото, от което идваш, и причините за това може да са както някакъв личен избор, взет преди поколение или две, така и жестока реалност, свързана с войни и въпрос на оцеляване и самосъхранение. Не съм сигурна колко хора могат да разберат това поради простата причина, че не им се е случвало и ето ви първата несправедливост – на някои от вас не е случвало нито веднъж, а на мен ми се е случвало повече от два пъти. Първият път беше завръщането ми в Истанбул, откъде идва семейството ми. Изпълваш се с гордост, като си помислиш, че някъде назад в поколението си идваш от Константинопол (градът е официално преименуван на Истанбул през 1930 г.), и констатираш с известна доза успокоение, че този красив мегаполис, разположен на два континента, между два свята, е близо до теб и, в случай че ти дотегне, можеш да хванеш първия автобус и след осем часа да ядеш риба на брега на Босфора. Щастлива съм, че ми се е случвало да се връщам там много пъти.

Второто ми официално завръщане към място, от което идвам назад в поколенията, беше преди малко повече от месец. Отидох в страна, която се намира отвъд Босфора, през една държава от България. Преди месец за първи път посетих Армения. Сигурно се питате защо пиша тези редове със закъснение. Истината е, че не можех да събера мислите си и дори сега, когато пиша това, ме е страх, че все още не всичко е намерило точното си място. Бях слушала за Армения не само от арменци, но и от българи, евреи, турци и индийци, ала сякаш дълбоко в себе си мислех, че всички разкази са малко по-украсени, отколкото трябва.

Грешах.

Разбрах, че греша още първия ден, когато се сетих какво ми беше казала една моя близка: „Ти няма да се върнеш същата.“ Тези думи кънтяха в главата ми по време на целия престой.

Една седмица не е достатъчна нито за Армения, нито за цялостното опознаване на която и да било държава, но пък позволява на човек да посети музеи и галерии в Ереван и да се докосне до някои магически и свети места.

В рамките на един ден може да посетите Арменската патриаршия в Ечмиадзин и катедралата „Звартноц“ (съвсем близо до едноименното летище). Оригиналната църква на патриаршията е построена през IV век, а катедралата, издигаща се на нейно място днес, датира от V век. От месеци насам обаче храмът е затворен за реставрация и нескончаеми опашки от далекоизточни туристи могат да направят посещението на съкровищницата, където се пази копието, с което е пронизан Иисус на кръста, невъзможно. Всичко това прибавя още една причина Армения да бъде посетена отново.

Ечмиадзинската катедрала.

Ечмиадзинската катедрала.

Процесът по реставрация на Ечмиадзинската катедрала.

Процесът по реставрация на Ечмиадзинската катедрала.

Съвременната част от манастирския комплекс в Ечмиадзин.

Съвременната част от манастирския комплекс в Ечмиадзин.

Катедралата „Звартноц“ е на не повече от 10 минути път с кола от Ечмиадзин. Строежът ѝ е започнал през 643 г. и е осветена през 652 г. Издигната е мястото, на което се смята, че се е провела срещата между Тиридат III Велики – цар на Велика Армения, при който арменците приемат християнството, и Св. Григорий Просветител (първи официален глава на Арменската апостолическа църква, покръстил народа).

Катедралата „Звартноц“.

Катедралата „Звартноц“.

Отново катедралата „Звартноц“.

Отново катедралата „Звартноц“.

Храмът оцелява до X век, като няма точни сведения на какво се дължи упадъкът му. Според някои причината е във вражески нападения, а според други – в земетресение предвид това, че Армения е силно сеизмична зона. В комплекса има и музей, в който се проследява историята на храма и който също така съхранява оригиналния слънчев часовник (поставеният до руините слънчев часовник е копие на оригиналния).

Оригиналният слънчев часовник в музея към катедралата „Звартноц“.

Оригиналният слънчев часовник в музея към катедралата „Звартноц“.

Макет на катедралата „Звартноц“.

Макет на катедралата „Звартноц“.

Ако сте решили да посетите Армения самостоятелно, без да разчитате на услугите на туристическа агенция, може да осъществите пътуването от Ереван до Ечмиадзин, Звартноц и обратно, като си поръчате такси през приложението Yandex (таксиметрова фирма, действаща в държавите от бившия СССР) – бързо, лесно, удобно и на невероятно ниски цени.

Близо до Ереван се намират също няколко обекта, които могат да бъдат посетени за един ден – арката на Чаренц, построена от базалт и вулканичен туф, Симфонията на камъните, манастирът „Гехард“ и храмът на Митра в Гарни. Ако късметът е на ваша страна и денят се окаже слънчев, от арката на Чаренц се открива прекрасна гледка към връх Арарат, който днес се намира на територията на Турция. А кой е въпросният Чаренц и защо арката е наречена на него? Егише Апкар Сохомонян е признат за най-големия арменски поет на ХХ век. Роден е в Карс в края на XIX век в многолюдно семейство. Като малък е бил много палав и оттук идва прякорът му Чаренц – от думата чар на арменски, т.е. палав. По време на Първата световна война и в следствие на създалите се отношения между младотурците и арменците, поетът създава санитарна група в помощ на лекарите. По-късно се присъединява към болшевишката партия, но когато започва сталинският терор, той постепенно се разколебава и бива екзекутиран по време на Голямата чистка през 30-те години. Арката е създадена от архитекта Рафаел Исраелян през 50-те години на едно от любимите места на Чаренц, където той се е вдъхновявал. Някои хора пък са вярвали, че това е било мястото, на което той е бил разстрелян и погребан.

Симфонията на камъните или Базалтовият орган се намира в района на село Гарни по поречието на река Азад. Това е природен феномен, състоящ се от огромни петоъгълни и шестоъгълни напълно симетрични базалтови колони, високи приблизително 50 м. Структурата се е получила в резултат на охлаждането и кристализацията на вулканична лава.

Симфонията на камъните.

Симфонията на камъните.

Симфонията на камъните – детайл с растителност.

Симфонията на камъните – детайл с растителност.

Една от задължителните спирки по пътя е манастирът „Гехард“, чието строителство е започнало чрез изсичане в скалите през IV век. Поради тази причина първото му име е било „Айриванк“ („Пещерния манастир“).

Манастира „Гехард“.

Манастира „Гехард“.

Хачкари, вмъкнати в скалите, при манастира „Гехард“.

Хачкари, вмъкнати в скалите, при манастира „Гехард“.

Днес той носи името „Гехардаванк“ (накратко „Гехард“), което означава „Манастирът на копието“, защото копието, ранило Иисус на кръста, първоначално е било донесено в този манастир от апостол Юда Тадей. Смята се, че манастирът е основан от Св. Григорий Просветител и че някога в него е имало аязмо. Арабският халифат обаче нанася сериозни щети на структурата на манастира и открадва древни ръкописи и други ценности. Сегашната структура датира от XII-XIII век. В манастира също се намира и мавзолеят на династията Прошян, по чиито стени са изсечени хачкари (каменни кръстове) и барелеф с животни. Барелефът изобразява глава на овен, стискащ със зъбите си верига.

Гербът на династия Прошян.

Гербът на династия Прошян.

Веригата е закачена за вратовете на два лъва, чиито опашки завършват с глави на дракони. В средата точно под лъвовете има орел, грабнал агне. Тези изображения, водещи началото си от езическите времена, най-вероятно представляват герба на прошийските принцове.

Манастирът „Гехард“ и църквите към него нямат нищо общо с пищността на западните и източноправославните християнски храмове. Липсата на прозорци е позволявала помещенията да са по-топли през зимата и по-прохладни през лятото, а естествената слънчева светлина и до днес навлиза през отворите в тавана. Бонус към всичко това е и невероятната акустика. В мавзолея на Папак Прошян, намиращ се на горното ниво, понякога идва малък женски хор, който изпълнява арменски църковни песнопения, което прави преживяването още по-незабравимо.

Параклисът на Прошян в манастира „Гехард“.

Параклисът на Прошян в манастира „Гехард“.

Накратко за манастира „Гехард“ – в него има всичко на всичко три икони, няма позлатени или посребрени олтари, нито гигантски колони, нито един ренесансов художник не е вградил душата си или пък своите умения в неговите стени. Манастирът „Гехард“ не се намира в сърцето на никой от познатите ни мегаполиси и на входа му не се образуват опашки от туристи от цял свят. Стените му познават само длетата на непознати нам миряни, които, водени от вярата си в Бог, без техника и с трудно осъществим особено тогава достъп до провинция Котайк, са успели да го съградят. И точно тук трябва да отбележа, че не зная кое ме впечатли повече – дали Божието присъствие на това място или силата на хората, водени от вярата си.

Молитва в „Гехард“.

Молитва в „Гехард“.

Едва на 30 км от Ереван и близо до „Гехард“ се намира храмът на Митра в село Гарни. Предполага се, че базалтовата сграда е построена от Тиридат I около 76 г. пр. Хр. в чест на бога на слънцето Михр. След като Армения приема християнството, храмът служи за лятна резиденция на принцеса Хосровидухт от династията на Аршакидите, дъщеря на Хосров II и сестра на Тиридат III.

Храмът в Гарни.

Храмът в Гарни.

Храмът в Гарни – страничен изглед.

Храмът в Гарни – страничен изглед.

Има изследователи, които смятат, че сградата е била гробница, а не храм. Когато обаче арабите завладяват Армения, превръщат храма в джамия. Това обяснява и надписите на арабски по стените. В комплекса има също и римска баня, чийто под е украсен с частично запазена мозайка с надпис на гръцки език. Непосредствено до храма е била изградена и църква с кръгла структура, подобно на тази на катедралата в Звартноц, но през XVII век при унищожително земетресение и храмът на Митра, и църквата се сриват до основи. През 1975 г. езическият храм от гръко-римския период е реконструиран и се превръща в единствения по рода си такъв паметник на територията на бившия СССР.

Храмът в Гарни – детайли от тавана над входа.

Храмът в Гарни – детайли от тавана над входа.

Храмът в Гарни – детайли.

Храмът в Гарни – детайли.

По закон, за да се извърши реконструкция на разрушена сграда в Армения, трябва да са запазени поне 60% от нея.

Всички изброени дотук обекти с изключение на Арката на Чаренц са част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Разбира се, Армения предлага още много места за посещение като Гюмри, езерото Севан и манастира „Хор Вирап“, където Св. Григорий Просветител прекарва над 10 години в заточение, но както знаем, не може всичко да се види наведнъж.

Ами Ереван?

Има хора, които казват, че Ереван е социалистически град, но има и много други, които не се примиряват с това твърдение и аз съм сред противниците.

Наричат столицата на Армения Розовият град, защото е построена изцяло от туф – камък, който страната има в изобилие.

Сградата на Министерския съвет, Площад на републиката.

Сградата на Министерския съвет, Площад на републиката.

Министерство на транспорта и комуникацията, Площад на републиката.

Министерство на транспорта и комуникацията, Площад на републиката.

Социалистически панелки в Ереван не липсват, така както не липсват в София или друг град, попаднал някога под ботуша на Съветския съюз, но голямата разлика е, че в центъра на Ереван почти няма сгради с изпорутени фасади.

Концертна зала „Арно Бабаджанян“ в центъра на Ереван.

Концертна зала „Арно Бабаджанян“ в центъра на Ереван.

Красиво украсените магазини са в изобилие, а кафенетата и сладкарниците в стил Монмартър надничат от всеки ъгъл. Каскадният комплекс впечатлява не само с гледката към връх Арарат, но и с Центъра за съвременно изкуство „Кафесджиян“, който можете да посетите напълно безплатно и чиито ескалатори ще ви заведат до върха на каскадата, а когато се разхождате в парка, можете да разгледате скулптурите на Фернандо Ботеро.

Каскадният комплекс и скулптурата „Пушеща жена“ на Фернандо Ботеро.

Каскадният комплекс и скулптурата „Пушеща жена“ на Фернандо Ботеро.

Опит за заснемане на връх Арарат от най-високата точка на Каскадния комплекс.

Опит за заснемане на връх Арарат от най-високата точка на Каскадния комплекс.

Изглед към Розовия град.

Изглед към Розовия град.

Институтът за древни ръкописи „Месроп Мащоц“ (известен също като Маденатаран – от думите „пергамент“ и „репозиториум“) не е за пропускане.

Институт за древни ръкописи „Месроп Мащоц“.

Институт за древни ръкописи „Месроп Мащоц“.

Основан е през 1920 г. и в сградата, голяма 28 000 кв. м, се съхраняват над 20 000 ръкописа не само на арменски, но и на арабски, иврит, гръцки, грузински, персийски, тамилски, геез и др. Сред най-ценните ръкописи са Ечмиадзинското евангелие и първата карта, отпечатана на арменски език в Амстердам през XVII век. Институтът носи името на Месроп Мащоц, защото именно Мащоц е създал арменската азбука в началото на V век. Негова импозантна скулптура се издига гордо пред Института.

Освен история Армения предлага изкуство и кулинария, но се боя, че в тази статия силите ми ще стигнат едва до разказ за изкуството.

Как се прави лаваш.

Как се прави лаваш.

В центъра на Ереван се намира емблематичната сграда на Арменската национална опера и балет. Програмата е богата и предлага както оперни и балетни представления от арменски, така и от чуждестранни композитори. За да се потопите обаче в духа на арменската култура, трябва да се отдадете на музиката на този народ. Аз лично избрах да гледам балета „Гаяне“ от Арам Хачатурян. Постановката е на Вилен Галстян (1941-2021), носител на титлата „Народен артист на Армения“ и известен също така не само като балетист, но и като актьор най-вече с участието си в емблематичния филм „Цветът на нара“ на Сергей Параджанов.

Сградата на Националния театър за опера и балет на Армения.

Сградата на Националния театър за опера и балет на Армения.

Освен брилянтното изпълнение на всички балетисти, към преживяването допринася и красивата сценография, заедно с костюмите, вдъхновени от арменските народни носии. Представлението е с два антракта и във всеки антракт, публиката може да се наслади на чаша шампанско или вино в мраморното фоайе, а за гладните има дори сандвичи и различни видове хапки. И не пиша всичко това, за да отклоня вниманието от постановката, а за да подчертая, че Армения все още съумява да запази ритуала на хубавото и бавно колективно преживяване на изкуството с всичките му маниери от едно време, като доказва, че те не са остарели и че имат своето място и днес. Друго нещо също прикова вниманието ми – присъствието на множество деца в залата и безупречната дисциплина, която те демонстрираха. Освен зрители от Англия до Япония, имаше малчугани, дошли с родителите, които седяха в залата в продължение на три часа, без да помръднат. А знаете ли кое беше другото място, на което отново видях да се тълпят деца? Църквата. В една обикновена неделя към църквата „Св. Богородица“, построена през XIII век, в центъра на Ереван, се стичат живеещите наблизо, заедно с малките си и ги учат как се пали свещ и как се излиза от църква – учат ги, че от църква никога не се излиза с гръб.

Църква „Св. Богородица“ в центъра на Ереван, чиято оригинална структура датира от XIII век.

Църква „Св. Богородица“ в центъра на Ереван, чиято оригинална структура датира от XIII век.

Хачкар в двора на църквата „Св. Зоравор Аствацацин“, втората най-стара църква в Ереван.

Хачкар в двора на църквата „Св. Зоравор Аствацацин“, втората най-стара църква в Ереван.

Но нека се върнем към темата за изкуството. Горещо препоръчвам Националната галерия на Армения, която се намира на Площада на Републиката. В нея има цял етаж с картини на Иван Айвазовски. В галерията също имаше група деца, които внимателно слушаха обясненията на екскурзовода относно всяко едно от произведенията.

В непосредствена близост до Каскадния комплекс се намира друг музей, който не е за изпускане, а именно този на авангардния художник и скулптор Ерванд Кочар (1899–1979), основал художественото движение „Рисуване в пространството“ през 30-те години на миналия век в Париж. „Пикасо не разбира времето, но аз го разбирам.“ казва той и създава не скулптури, а движещи се картини, заемащи определено пространство. Манифестът на това движение се съхранява в същия музей, но не това нововъведение в изобразителното изкуство ме трогна. Трогна ме една картина с внушителен размер, нарисувана на обикновено платно, окачена на стената. „Ужасите на войната“ на Ерванд Кочар напомня много на „Герника“ на Пикасо. Настъпи пауза в обяснението на изключително елегантната и фина екскурзоводка от Нагорни Карабах/Арцах, която ни развеждаше из музея. Сетне тя добави: „Въпреки всички разкази за 1915 г., които бях чувала, не можех да си представя какво се е случило, а после го изпитах на гърба си.“. Първа се разплаках аз. И ето общото между Пикасо и Кочар: нито „Герника“ (1937 г.), нито „Ужасите на войната“ (1962 г.) са спрели или попречили на някой военен конфликт, изселил и унищожил човешки същества в Европа, Азия или друга точка на земното кълбо. Ала и едната, и другата са и завинаги ще останат символи на мирния протест и интелектуалната съпротива срещу варварите и тяхното деструктивно потисничество.

Надали едно преживяване в Армения може да бъде резюмирано и би било твърде банално, но все пак няма как да не напиша в края на моя разказ, че тази сгушена в Южен Кавказ държава, малка, ограбена, изстрадала и все още страдаща предлага изобилие от култура и история. И най-вероятно точно тук се корени нейната трагедия, защото днес повече от всякога културата и историческата памет са застрашени поради всеобщото желание за бърза консумация освен на всичко останало и на туризъм. И все пак вярвам, че има туристи, които биха отишли в Розовия град и биха се разходили извън него, за да научат, докоснат и почувстват.

… и това непрекъснато усещане, че си у дома… независимо дали името ти завършва на -ян.

Синята джамия в Ереван, построена от персите през XVIII век, под протектората на Иран.

Синята джамия в Ереван, построена от персите през XVIII век, под протектората на Иран.

Катедрала „Св. Григорий Просветител“ – една от двете най-големи катедрали в Южен Кавказ, наред с катедрала „Св. Троица“ в Тбилиси.

Катедрала „Св. Григорий Просветител“ – една от двете най-големи катедрали в Южен Кавказ, наред с катедрала „Св. Троица“ в Тбилиси.

Изглед към Цицернакабeрд – мемориаления комплекс в памет на жертвите на арменския геноцид.

Изглед към Цицернакабeрд – мемориаления комплекс в памет на жертвите на арменския геноцид.

Вечният огън на Цицернакабeрд.

Вечният огън на Цицернакабeрд.