Чупакабра – как еволюцията създаде митично чудовище

За чупакабра е съобщено за първи път в Пуерто Рико през 90-те години. Оттогава историите за мистериозното същество, подобно на куче, което изсмуква кръвта на добитъка, предизвикват страх и любопитство в Мексико, югозападните щати на САЩ и дори в Китай.

Но учените твърдят, че могат да обяснят тези истории с помощта на еволюционната теория.

Доклади за наблюдения на „истински“ чупакабри дори през 2023 г. правят това митично същество далеч по-достъпно за изследване от, да речем, чудовището от Лох Нес или Голямата стъпка.

В почти всички случаи се оказва, че „чудовищата“ са койоти, страдащи от тежка форма на краста, болезнено и потенциално смъртоносно кожно заболяване, което причинява опадане на козината, свиване на кожата и други симптоми.

За някои учени това обяснение е напълно достатъчно. „Не мисля, че трябва да търсим по-далеч или да предполагаме, че има друга причина за тези наблюдения“, казва ентомологът Бари О’Конър от Мичиганския университет, който изучава Sarcoptes scabiei, паразитът, причиняващ краста.

Специалистът по болести при диви животни Кевин Кийл също е виждал снимки на предполагаема чупакабра и веднага я е разпознал като койот, но казва, че разбира защо други може да не го направят.

„Все още изглежда като койот, просто много жалък койот“, казва той. „Аз не бих го сбъркал с чупакабра, но съм виждал много койоти и лисици с краста. Неспециалист обаче може да се обърка.“

Sarcoptes scabiei причинява и сърбящото кожно заболяване краста при хората. Акарите се загнездват под кожата на гостоприемника и отделят яйца и отпадни вещества, които предизвикват възпалителна реакция от имунната система.

При хората крастата обикновено е просто досадна алергична реакция. Но при кучеподобни животни като койоти, които не са еволюирали с ефективна защита срещу този паразит, крастата може да бъде животозастрашаваща.

О’Конър предполага, че акарът е преминал от хора към домашни кучета, а оттам към койоти, лисици и вълци в дивата природа.

Изследванията му показват, че хората и другите примати са живели с този паразит през голяма част от еволюционната си история, докато други животни не са.

„Приматите са оригиналните гостоприемници“, казва той. „Нашата еволюционна история с акарите ни помага да държим крастата под контрол за разлика от животните, при които тя излиза извън контрол.“

С други думи, хората са еволюирали така, че имунната ни система може да овладее инфекцията, преди тя да ни навреди.

(Истинско ли е чудовището от Лох Нес? Истината зад първото наблюдение на криптида)

Кийл допълва, че и самите акари са еволюирали. Те са „научили“ как да атакуват хората, без да ги убиват, защото това би ги лишило от гостоприемник.

При животните обаче този баланс още не е постигнат. При койотите реакцията може да е толкова тежка, че да доведе до опадане на козината, свиване на кръвоносните съдове, умора и изтощение.

Ако чупакабра всъщност е койот с краста, това обяснява защо го наричат „смучеща коза“, атакува добитък и „изсмуква“ кръвта му.

„Животните с краста често са силно отслабени“, казва О’Конър. „Ако им е трудно да ловуват обичайната си плячка, може да изберат добитък, защото е по-лесен.“

Що се отнася до частта с кръвта, това вероятно е мит или преувеличение.

„Мисля, че това е чиста измислица“, казва О’Конър.

Лорън Колман, директор на Международния музей по криптозоология в Портланд, Мейн, също смята, че много от наблюденията, особено по-новите, могат да се обяснят с койоти, кучета или хибриди между тях, страдащи от краста.

„Това със сигурност е добро обяснение“, казва той, „но не означава, че обяснява цялата легенда.“

Например, над 200 първоначални съобщения от Пуерто Рико през 1995 г. описват същество, което изобщо не прилича на куче.

(Тези древни планини са били свидетели на раждането на човека... и чудовищата)

„През 1995 г. чупакабра се описваше като двукрако същество, високо около метър, покрито с къса сива козина и с шипове по гърба“, казва Колман.

Но както в игра на развален телефон, описанието започва да се променя в края на 90-те заради грешки и неточности в новинарските репортажи.

До 2000 г. оригиналната чупакабра с шипове е заменена от новата кучеподобна. Двукракото същество вече е описвано като четириного, което дебне добитъка.

„Всъщност това беше голяма грешка“, казва Колман.

„Заради объркването и защото повечето медии вече описват чупакабра като куче или койот с краста, почти няма съобщения от Пуерто Рико или Бразилия, като тези в началото. Те са изчезнали, а съобщенията за болни кучеподобни животни са се увеличили.“

И така, какво обяснява оригиналния мит за чупакабра?

Една възможност, според Колман, е че хората са си въобразили неща след като са гледали или чули за филм на ужасите с извънземни, който излиза в Пуерто Рико през лятото на 1995 г.

„Ако погледнете датата на премиерата на филма " Видове" (Species) в Пуерто Рико, ще видите, че съвпада с първата вълна от съобщения“, казва той.

(7 морски същества, за които не можем да повярваме, че са истински)

„Ако сравните образа на героинята Сил, изиграна от Наташа Хенстридж, ще видите ясно изразените шипове по гърба, същите като в първите описания на чупакабра през 1995 г.“

Друга теория е, че съществата от Пуерто Рико са били избягала група маймуни резус, които често застават на задните си крака.

„Имаше популация от маймуни макак резус, използвани за кръвни експерименти в Пуерто Рико по онова време, и тази група може да се е измъкнала“, казва Колман.

„Обяснението може да е нещо толкова просто или нещо много по-интересно“, добавя той, „защото знаем, че постоянно се откриват нови животински видове.“