Човешкият мозък в крайна сметка може и да не се смалява

Наука

Хората много се гордеят с мозъка си. Обичаме да мислим, че сме интелигентен вид и въпреки че размерът не е всичко, нашите глави са сред най-големите, които природата може да предложи.

Изображение с илюстративна цел.

Изображение с илюстративна цел.

© източник: iStock

Затова идеята, че мозъците ни се смаляват, не ни допада особено. Дори експертите пренебрегват тази хипотеза повече от четири десетилетия, макар че тя е лансирана отново и отново от група палеонтолози.

Сега хипотезата за смаляването на човешкия мозък е подложена на изпитание, а екип от Университета на Невада казва, че тя не издържа на проверката. Изследването им е публикувано в Frontiers in Ecology and Evolution.

Всъщност, дебатът е подновен през миналата година, когато доклад на палеоантрополога Джереми де Силва и неговите колеги, прокарва идеята, че обемът на човешкия мозък е намалял колкото “четири топки за пинг-понг”.

Нещо повече, те твърдят, че това се е случило само преди 3000 години.

Други учени казват, че човешкият мозък е започнал да се свива скоро след последния ледников период, който приключва преди около 11 700 години.

Докладът на де Силва позиционира свиването на обема на мозъка точно около времето, когато възникват сложните човешки общества.

Тяхното предположение е, че в следствие на това се е развил по-малък мозък, тъй като информацията вече можело да се съхранява в писмен вид или да се разпространява между членовете на общността.

С други думи, нашите мозъци не са станали по-глупави, а по-ефективни.

Привлекателността на тази теория привлича световно внимание, но не всички са убедени, че тя е вярна. Сега екипът от Университета на Невада твърди, че е изобличил цялата идея.

„Ние преразгледахме набора от данни на де Силва и неговите колеги и открихме, че размерът на човешкия мозък не се е променял през последните 30 000 години, а вероятно и през последните 300 000 години“, казва антропологът от Университета на Невада Браян Вилмоар.

„Всъщност, въз основа на този набор от данни, не можем да идентифицираме намаляване на размера на мозъка при съвременните хора, през който и да е период от време от произхода на нашия вид.“

Констатациите се основават на нов анализ на фосилизирани черепи, съставен от Вилмоар и неговите колеги, който се различава от доклада на де Силва в няколко важни точки.

От всички 987 черепа, анализирани от де Силва и колеги, всъщност само 23 идват от времевата рамка, на която се гради хипотезата им за свиване на мозъка. Наборът от данни в новото проучване е много по-тесен, чрез което се избягва изкривяване на резултатите. Изследването се фокусира само върху съвременните хора от последните 300 000 години.

Това е така, защото изследователите от Университета на Невада не са убедени, че всички почти 10 милиона години от ранната човешка история са свързани със събитие, което се предполага, че се е случило преди 3000 години.

Повечето от човешките вкаменелости, включени в анализа на екипа от Университета на Невада, са датирани в рамките на последните 10 % от времевата рамка. По-старите вкаменелости просто са по-трудни за намиране.

Използвайки същите методи на де Силва спрямо набора от данни, изследователите не откриват значим момент на промяна в размера на човешкия череп преди или близо до 3000 години назад.

„Като цяло нашето заключение е, че като се има предвид набора от данни, размерът на човешкия мозък е забележително стабилен през последните 300 [хиляди години]“, пишат Вилмоаре и колеги.

„По този начин хипотезите за скорошна промяна не се подкрепят от доказателствата.“

Де Силва и колегите му все още не са отговорили на тези заключения, но несъмнено ще имат какво да кажат. През 2021 г. те казват, че се надяват други учени да подложат тяхната хипотеза на проверка.

Със сигурност са получили това, което са искали, пише Science Alert.