Човешкият фактор (от брой април 2008 г.)

България

 Духът на един народ, почтеността на неговите управници и състоятелността на държавата се разкриват най-ясно не в период на благополучие, а в момент на беда. Тази истина се потвърждава от случилото се в България през този месец преди 80 години. На 14 април 1928 г. сутринта, точно преди Великден, силен
трус (с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер, въведена 5 години по-късно) разлюлява градовете Чирпан и Борисовград (днес Първомай) и околните села. Разрушенията са значителни. Наблюдаваната интензивност в епицентралната област е IX степен. Четири дни по-късно Пловдив, чиито граждани вече събират помощи за пострадалите си сънародници, също става жертва на катастрофално земетресение. Вторият трус (с магнитуд 7,0) е толкова силен, че макар и епицентърът му да е на 150 км от София, камбаната на катедралата „Св. Александър Невски" удря два пъти, разлюляна от него. Земетресението е едно от най-силните, които България помни, и нанася големи щети. Интензивността в епицентралната зона е от IX-X степен. Загиват
114 души, ранени са около 1000. Разрушени са хиляди сгради - жилищни, стопански и индустриални, църкви, училища, болници. Десетки хиляди души остават без подслон, но много повече са онези, които прекарват нощите след бедствието на открито, опасявайки се от нов трус.

Прочети целия материал