Икона на Свети Василий Велики (330 - 379).
© Източник: Pravoslavieto.comСурва, сурва година!
Весела година!
Пълен клас на нива,
жълт мамул на леса,
червено грозде на лоза
и жълта дюля в градина...
Пълна кесия с пари...
Сурва, сурва година,
догодина със здраве,
догодина, до амина.
(Благословията на сурвакарите)
При сурвакането словесната магия, благославянето, основаващо се на древната вяра в силата на словото, е придружена от магията на действието (докосването със сурова, изпълнена с жизнени сокове дрянова пръчка).
Дряновата Сурвачка се приготвя като клонките ѝ се усукват във формата на полукръг и се украсяват с разноцветни конци, прежда или вълна, пуканки, сушени плодове и чушки. При ритуала сурвакане словестната магия (благославянето, основаващо се на древната вяра в силата на словото) е придружена от магията на действието (докосването със сурова, изпълнена с жизнени сокове дрянова пръчка).
© Източник: iStockХристиянската църква посвещава първият ден от Новата година на две основни събития. Първото е Обрезение Господне (според Стария завет се извършва на осмия ден след раждането на всяко момче). Второто се свърза с християнския култ към Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска; един от тримата светители отци на Църквата заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст.
Свети Василий Велики, роден през 330 г. в град Кесария, в малоазиатската провинция Кападокия, бил един от най-изявените противници на арианската ерес, оспорваща триединството на Бог Отец, Бог Син и Светия дух. Умира на 1 януари 379 г.
Българска баница, традиционна храна.
© Източник: iStockСпоред българската традиция вечерта срещу Васильовден се извършва втората след Бъдни вечер кадена вечеря – кадилка. На трапезата се слага погача, варен васильовски петел, варено жито, пита с късмети и баница, наричана също млин, тутманик, зелник или булгурник. Поднася се и сварената глава на коледното прасе.
През деня на самия празник тръгват да обхождат къщите сурвакарчетата с украсени с разноцветна вълна, панделки, пуканки, сушени плодове и парички за здраве дрянови сурвакници в ръце, клонките за които бащата отсича само с един удар. Червеният цвят в украсата им има апотропейна (предпазваща) сила. Децата сурвакат хората, домашните животните и плодните дръвчета в градината.
Провеждат се моминските надпявания на пръстени и китки. Този обичай най-често се нарича ладуване и при него се предрича за какъв ерген ще се омъжи девойката.
В Родопите сурвакарите носят със себе си и гладък речен камък, който дават на стопанина, за да му е тежка кесията, колкото е тежък камъкът. Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, наденици, ошав и дребни пари.
Поверието гласи, че точно в полунощ срещу Васильовден небето се отваря и райските светлини стават видими за праведните. Ако човек си пожелае нещо в този миг, то непременно ще се сбъдне.
Честита Нова 2025 година!