Честита Нова година, честит Васильовден!

България • от

Първият ден от Новата година българите наричат Сурваки, Суроваки или Сурва по името на едноименния народен обичай.

Икона на Свети Василий Велики (330 - 379).

Икона на Свети Василий Велики (330 - 379).

© Източник: Pravoslavieto.com

Сурва, сурва година!

Весела година!

Пълен клас на нива,

жълт мамул на леса,

червено грозде на лоза

и жълта дюля в градина...

Пълна кесия с пари...

Сурва, сурва година,

догодина със здраве,

догодина, до амина.

(Благословията на сурвакарите)

При сурвакането словесната магия, благославянето, основаващо се на древната вяра в силата на словото, е придружена от магията на действието (докосването със сурова, изпълнена с жизнени сокове дрянова пръчка).

Дряновата Сурвачка се приготвя като клонките ѝ се усукват във формата на полукръг и се украсяват с разноцветни конци, прежда или вълна, пуканки, сушен...

Дряновата Сурвачка се приготвя като клонките ѝ се усукват във формата на полукръг и се украсяват с разноцветни конци, прежда или вълна, пуканки, сушени плодове и чушки. При ритуала сурвакане словестната магия (благославянето, основаващо се на древната вяра в силата на словото) е придружена от магията на действието (докосването със сурова, изпълнена с жизнени сокове дрянова пръчка).

© Източник: iStock

Християнската църква посвещава първият ден от Новата година на две основни събития. Първото е Обрезение Господне (според Стария завет се извършва на осмия ден след раждането на всяко момче). Второто се свърза с християнския култ към Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска; един от тримата светители отци на Църквата заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст.

Свети Василий Велики, роден през 330 г. в град Кесария, в малоазиатската провинция Кападокия, бил един от най-изявените противници на арианската ерес, оспорваща триединството на Бог Отец, Бог Син и Светия дух. Умира на 1 януари 379 г.

Българска баница, традиционна храна.

Българска баница, традиционна храна.

© Източник: iStock

Според българската традиция вечерта срещу Васильовден се извършва втората след Бъдни вечер кадена вечеря – кадилка. На трапезата се слага погача, варен васильовски петел, варено жито, пита с късмети и баница, наричана също млин, тутманик, зелник или булгурник. Поднася се и сварената глава на коледното прасе.

През деня на самия празник тръгват да обхождат къщите сурвакарчетата с украсени с разноцветна вълна, панделки, пуканки, сушени плодове и парички за здраве дрянови сурвакници в ръце, клонките за които бащата отсича само с един удар. Червеният цвят в украсата им има апотропейна (предпазваща) сила. Децата сурвакат хората, домашните животните и плодните дръвчета в градината.

Провеждат се моминските надпявания на пръстени и китки. Този обичай най-често се нарича ладуване и при него се предрича за какъв ерген ще се омъжи девойката.

В Родопите сурвакарите носят със себе си и гладък речен камък, който дават на стопанина, за да му е тежка кесията, колкото е тежък камъкът. Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, наденици, ошав и дребни пари.

Поверието гласи, че точно в полунощ срещу Васильовден небето се отваря и райските светлини стават видими за праведните. Ако човек си пожелае нещо в този миг, то непременно ще се сбъдне.

Честита Нова 2025 година!