Чашата на Ликург: Нанотехнология от Древен Рим

Тази необикновена чаша вероятно е направена в Рим през IV век и е единственият пример за стъкло, променящо цвета си според посоката, откъдето идва светлината. Ефектът се дължи на съдържащите се в стъклото малки количества колоидно злато и сребро (наночастици), които му придават тези необичайни оптични свойства.

Осветена от предната страна, чашата се оцветява в нефритенозелено, а осветена от задната страна, става кървавочервена. Тази необикновена способност озадачава учените дълги години, докато през 1990 г. загадката е решена.

Артефактът е с височина 15,8 см, широчина 13,2 см, тегло 726 г. и е във формата на бокал.

Наречена е Чашата на Ликург (The Lycurgus Cup), тъй като декорацията ѝ представя епизод от мита за буйния тракийски цар Ликург (ок. 800 г. пр. н. е.), който оскърбил бог Дионис и една от неговите менади - Амброзия. Тогава Амброзия извикала Майката Земя, която я превърнала в лоза. Лозата се увила около разярения цар, за да го задържи, докато Дионис, Пан и сатир (1) измъчвали легендарния владетел на едоните (2).

1. Сатирите са митологични същества, постоянни спътници на Силен, който пък е най-близкият приятел на Дионис

2. Едоните са тракийски народ, населявал земите по долното течение на р. Струма до нейното устие

Древният предмет е и единственият фигурален пример за вид съд, известен като чаша с клетка (diatretum). Изработва се чрез издухване или отливане на дебела стъклена заготовка. Частите от фигурите са свързани с повърхността на съда само чрез „мостове“.

През 1845 г. чашата става притежание на Лионел Нейтън де Ротшилд, а през 1958 г. Британският музей успява да я откупи от неговия наследник - лорд Виктор Ротшилд за £20 000.

След внимателно изследване на отчупили се парченца стъкло под микроскоп, британски учени откриват нещо изумително – изглежда древните майстори владеели нанотехнологиите. Те импрегнирали стъклото с изключително фини частици сребро и злато - около 50 нанометра в диаметър, което е по-малко от една хилядна от размера на зърно готварска сол.

Така, под въздействието на слънчевите лъчи, електроните в метала на осветеното място започват да трептят по начин, който променя цвета в зависимост от позицията на гледащия.

Според Иън Фрийстоун, археолог в University College London и част от екипа, направил откритието, този ефект е умишлено търсен от римските майстори, тоест те са знаели точно какво правят. Доказателство за това са прецизните пропорции на вложените благородни метали. “Това е удивителен подвиг”, казва Фрийстоун.

Ганг Логан Лиу, инженер от Университета на Илинойс, дълго време се фокусира върху използването на нанотехнологии за диагностициране на болести. Той и колегите му осъзнават, че цветовия ефект, наблюдаван при Чашата на Ликург, крие силен и неизползван потенциал. „Римляните са знаели как да използват наночастици, за да правят красиво изкуство, но ние искаме да видим дали това може да се приложи в науката“, казва Лиу.

Точният процес, използван при изработката на Чашата на Ликург, не е известен. Но според учените разкриването на тайната е ключът към създаването на свръхчувствителна нова технология, която може да помогне за диагностициране на различни заболявания, както и за идентифициране на биологично опасни вещества, например на контролно-пропускателни пунктове.

Материалът е публикуван първоначално на 02.04.2022 г.