Цар Фердинанд I Български

България

На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България.

Цар Фердинанд I (1861 - 1948) облечен в гвардейска униформа, вероятно по време на Първата Балканска война.

© Wikimedia Commons

Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г. Той управлява България в продължение на 31 години, с което се превръща в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска държава. Цар Фердинанд също така е ботаник, ентомолог и филателист.

Съединението на Северна и Южна България завършва с признаването на Независимостта

Вижте повече

Съединението на Северна и Южна България завършва с признаването на Независимостта

На 22 септември 1908 г. в старата българска столица Велико Търново се състои „Тържественото провъзгласяване на Северна и Южна България в независимо Царство“.

Начело на България

По време на Българската криза български пратеници разговарят във Виена с Фердинанд Сакскобургготски и на 25 юни 1887 г. Третото велико народно събрание го избира за княз на България. Същият ден принцът подава оставка от Австро-унгарската армия и уведомява австрийския външен министър, че приема избора. Фердинанд полага клетва пред Великото народно събрание в Търново на 2 август 1887 г.

На 22 януари 1896 г. Фердинанд пренебрегва римския папа Лъв XIII и съпругата си княгиня Мария Луиза и сменя вероизповеданието на престолонаследника Борис като издава манифест за православното му кръщение. Манифестът е прочетен в парламента от министър-председателя Константин Стоилов. Кръщението е извършено на 2 февруари 1896 г. в църквата „Света Неделя“ от българският Екзарх Йосиф I от Цариград и пратеника на руския император граф Александър Голенишчев-Кутузов. С този акт монархът принуждава Великите сили да признаят короната му и изважда България от международната изолация.

На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915), победата над Румъния (септември – октомври 1916) и над Русия (датата 3 март 1918 г. е специално избрана от Фердинанд за подписването на Брест-Литовския мирен договор), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война.

Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (цар Борис III), и напуска страната.

80 години от трагичната гибел на цар Борис Трети

Вижте повече

80 години от трагичната гибел на цар Борис Трети

На 28 август 1943 г. неочаквано умира цар Борис Трети. До ден днешен това трагично събитие предизвиква интереса както на българските историци, така и на обществото...

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна се изтъкват заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна Фердинанд носи вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.

Живот в изгнание

След като не е допуснат от братовчед си – австрийския император Карл I, да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), цар Фердинанд I се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство.

През 20-те години на XX век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 – април 1928 г.), както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

През 30-те и 40-те години на XX век цар Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка „Свети Антон“ край Банска Щявница (Banská Štiavnica). Там живее от 1941 г. до късната есен на 1944 г., когато го напуска окончателно с напредването на Червената армия към Прага.

Капелани на царя в изгнание са българите отец Иван Романов до 1941 г., когато е избран за епископ на Софийско-Пловдивския викариат, и отец Йосиф Търновалийски от 1941 до 1946 г.

След като напуска България, цар Фердинанд никога не е допуснат да я посети отново, въпреки многократните му настоявания. Умира на 87 години в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България.

Фердинанд I – царят модернизатор, който издигна България в Европа

Вижте повече

Фердинанд I – царят модернизатор, който издигна България в Европа

Преди 163 години на този ден във Виена се ражда Фердинанд Сакскобургготски (1861-1948), който обявява независимостта на България през 1908 г. и допринася много за нейната...

На смъртния си одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?". Според генерал Ганчев, последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан в „любимата му България“, но според словашки източници, той е оставил собственоръчно написано волеизявление да бъде погребан в Словакия, родината на третата му съпруга Алжбета Брезакова. Така или иначе ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Свети Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.