
Дървесният бръмбар (Eurythyrea quercus) има хитинова обвивка, която осигурява защита, подобно на броня.
© Фотограф: Никола РамеЧленестоногите са най-разнообразната група в животинското царство. Сред тях насекомите са истински еволюционни рекордьори, което се дължи на способността им да се адаптират към много различни екосистеми както във водата, така и на сушата. Адаптивността им се дължи до голяма степен на хитина - вещество, което образува твърдата им външна обвивка, крилата им и други гъвкави части. Подобно на целулозата - градивният елемент на стените на растителните клетки, хитинът е изграден от молекули глюкоза, но също така съдържа азот – комбинация, създаваща твърда структура.
Хитинът е основният компонент на екзоскелета на членестоногите, първата твърда форма, еволюирала в многоклетъчните организми. Те произвеждали хитин още преди 550 милиона години. Секретиран от епидермиса, или подобен на кожата мек външен слой, хитинът се комбинира с други съединения, за да образува водоотблъскваща кутикула.
Изключително твърд, но гъвкав материал, хитинът укрепва мандибулите (кост, която изгражда долната част на лицевия череп) на насекомите, така че да могат да пробиват скала и метал, и осигурява еластичност между твърдите сегменти на тялото, позволявайки скорост и ловкост.
Малките, деликатни люспи, покриващи насекоми като пеперуди, също съдържат хитин. Той е неразделна част от тънките трахеални тръби, които изграждат дихателната им система и власинките (косъмчета), които събират цветен прашец.
Изглежда, че хитинът може да направи почти всичко, освен да позволи на екзоскелета да расте. Така че, за да растат, членестоногите трябва да линеят. Затова периодично те са принудени временно да свалят защитното си хитиново покритие в замяна на малко място за растеж.
Тази история първоначално е публикувана в юнския брой на унгарското издание на National Geographic през 2021 г.