България в Антарктида – там, където всички сме едно семейство

България Наука Цивилизация • от

Разговор с проф. Христо Пимпирев

Българската полярна база "Св. Климент Охридски" се намира на остров Ливингстън - Южен залив. На преден план - представители на коренните жит...

Българската полярна база "Св. Климент Охридски" се намира на остров Ливингстън - Южен залив. На преден план - представители на коренните жители на Антарктида. Снимка от 2019 г.

© Български антарктически институт (БАИ)

Трудно е да се опише вълнението, което изпитвах в този момент – ние бяхме първите българи, стъпили на Южните Оркнейски острови. С клатеща се походка направихме първите стъпки на бленуваната Антарктида, взела много човешки животи в името на наука, но с цената на които станала синоним на мира, където хора от различни националности и различни обществени системи живеят като братя.”

(Из “Антарктически дневници”, Хр. Пимпирев, 2013, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”)

Антарктида, наричан още Белия континент, обгражда Южния полюс на Земята, като заема 1/10 от сушата на планетата. Въпреки че голяма част от тази суша е покрита с лед, той е петият по големина континент на Земята.

Тъй като е единственият, без собствено население, неговата огромна територия се управлява от международна конвенция, наречена Антарктически договор. Договорът разглежда Антарктика като научен резерват и установява свобода на научните проучвания, като забранява военна дейност на континента. Пълноправни страни членки по този договор са 29 държави с право на глас и с право на вето, като България е една от тях, заедно с останалите 28 държави. В Антарктида България има равни права с Русия, САЩ, Германия, Франция, Испания, Великобритания, Япония, Южна Корея, Китай и др.

Антарктида е изключително богат на природни ресурси. Притежава уникална красота и е най-чистият и незасегнат от антропогенно замърсяване континент.

По силата на Антарктическия договор, влязъл в сила през 1961 г., всяка от 29-те страни членки притежава 1/29 част от континента. Всякакви териториални претенции са замразени. Страни като САЩ, Русия, Япония, Китай, включително България, нямат териториални претенции, но позицията им е, че такива претенции ще бъдат предявени в подходящ момент, казва в интервю за National Geographic България проф. Христо Пимпирев, ръководител на ежегодните Национални научни експедиции до Антарктика.

България е постоянен консултативен член по Антарктическия договор от 1998 г.

Първата българска антарктическа експедиция се провежда през 1987-1988 г. В момента страната ни провежда 30-тата си експедиция. Българската научноизследователска полярна база “Св. Климент Охридски” се намира на о. Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Западна Антарктика.

По повод 60 години от ратифицирането на Антарктическия договор и провеждането на юбилейната 30 национална полярна експедиция, разговаряме с професор Христо Пимпирев, доайен на Българската антарктическа програма, за значението на Антарктида като външна политика и научна дейност в контекста на перспективите за развитие пред България.

На о. Ливингстън, 2019 г.

На о. Ливингстън, 2019 г.

© Български антарктически институт (БАИ)

Професор Пимпирев, как България участва в управлението на Антарктида?

В момента България се управлява от четири партии, Антарктида се управлява от 29. Всяка година в една от тези 29 страни постоянни консултативни членки, по азбучен ред, се организират съвещания, в които се разискват всички въпроси, свързани с Антарктида (последната среща в България се проведе през 2015 г.), включително екологичните въпроси. Екологията на континента се регулира от Комитет за опазване на околната среда на Антарктида. Този орган регулира и туризма - сектор, който всяка година генерира стотици милиони евро печалба. И тук България е пълноправен член в управлението на този ресурс, наравно с останалите 28 пълноправни страни по Антарктическия договор.

Никак не е случайно, че (някои от) тези 29 държави харчат стотици милиони долари всяка година, за да поддържат бази и да имат присъствие в Антарктида, защото това е вложение в бъдещето. В същото време, годишният държавен бюджет за развойна дейност на България в Антарктида е 800 000 лв.

Според Антарктическия договор 29-те консултативни страни членки имат членски внос, чийто размер се определя индивидуално за всяка страна. България участва с 20 000 долара членски внос годишно, който има административен характер и е преназначен за поддържането на секретарята на Антарктическия договор, тоест на правителството на Антарктида.

Освен тези 29 държави, общо 54 държави са подписали Антарктическия договор. Това означава, че още 25 държави очакват да бъдат приети. Между тези 25 държави кандидатки е и Република Северна Македония.

Към базата "Св. Климент Охридски". Остров Ливингстън, 2019 г.

Към базата "Св. Климент Охридски". Остров Ливингстън, 2019 г.

© Български антарктически институт (БАИ)

На какви условия трябва да отговарят страните, кандидатстващи за присъединяване към Антарктическия договор?

За да бъдат приети в международния Антарктически договор, всяка от страните, които кандидатстват, трябва да имат сериозни дейности на континента и преди всичко научни изследвания. В случай че не разполагат със собствена полярна база, те могат да ползват други бази. България е била домакин на учени от над 35 държави от цял свят. В нашата база сме имали учени от Япония, Южна Корея, Канада, САЩ. Помагали сме на много от нашите (балкански) съседи да изпращат учени, посрещали сме учени от Република Северна Македония, от Кипър, от Люксембург – това са страни, които нямат бази. Всяка година в нашата база работят чуждестранни учени. В момента има много силен интерес от Турция и от Турската антарктическа програма. Ежегодно Турция влага над 10 милиона долара в своята антарктическа програма. Но, докато тази година страната провеждат петата си експедиция, България провежда своята 30 полярна експедиция. По тази причина ние сме доста ухажвани, и това е политика. Турският посланик лично идва за среща в Софийския университет, където се намира офисът на Българския полярен институт, за да поиска подкрепа от нас. Защото ако България даде вето, Турция няма да бъде приета в Антарктическия договор.

Това е от политическата страна на въпроса. Но Антарктида вероятно е единственият континент, където политиката и науката вървят ръка за ръка.

В района на Българската полярна база живеят три вида пингвини - Пингвин на Адели (Pygoscelis adeliae), Арктически пингвин - полицай и Пингвин Папуа.

В района на Българската полярна база живеят три вида пингвини - Пингвин на Адели (Pygoscelis adeliae), Арктически пингвин - полицай и Пингвин Папуа.

© Български антарктически институт (БАИ)

Как политиката и науката са обвързани на Антарктида?

На Антарктида държавите не може да изпълняват политическите си цели, без да правят сериозна наука. И обратното - не може да правят сериозна наука, без да имат и политически цели. Така че България има Национална научна програма за полярни изследвания. От пет години тя е под егидата на Министерство на образованието и науката. В българската полярна програма са заложени научни проекти, като част от цялостната стратегия за развитие на полярните дейности на България. Тези дейности са синхронизирани с полярните дейности на Европейския съюз, където има изключително силни и добре финансирани структури за изследване на полярните региони. Това е Европейският полярен борд (ЕПБ). В този борд България е имала заместник-председатели, един от които съм бил и аз. Специални програми (EU-PolarNet) координират дейностите на европейските страни не само в Антарктида, но и в Арктика. И България е доста активна страна. Ние участваме във всички дейности и програми.

България участва и в Европейската пътна карта за научна инфраструктура чрез Българската национална пътна карта за научна инфраструктура, каквато има във всяка една страна членка на Европейския съюз. За да има сериозна наука, трябва да има инфраструктура. Тази инфраструктура включва помещения, лаборатории, апаратура, транспорт, инвестиции.

Българската полярна база е включена в Националната пътна карта за развитие на научната инфраструктура в България, заедно например с Национална астрономическа обсерватория - Рожен. Към момента сме представили в Министерство на образованието и науката новата българска полярна програма, с продължителност до 2027 г. В нея е заложено изследването не само на Антарктида, но и на Арктика, тъй като Арктика също е приоритет на ЕС. Европейските държави имат много широка арктическа територия. Ние нямаме, но това не означава, че не можем да имаме. Полша и Чехия например имат много сериозни арктически програми, като Чехия има и база в Арктика. Ние не искаме да бъдем на опашката. Българската цел е да развием арктическа програма и да вървим заедно с останалите развити европейски страни, така както на Антарктида сме заедно с най-великите сили в света.

Антарктическа скуа (Stercorarius maccormicki) позира за снимка пред Полярна база "Св. Климент Охридски".

Антарктическа скуа (Stercorarius maccormicki) позира за снимка пред Полярна база "Св. Климент Охридски".

© Български антарктически институт (БАИ)

От тази година България има научноизследователски кораб, предназначен да плава в световния океан. Кога се очаква да потегли?

През юли 2021 г. българският флаг беше издигнат на новозакупения научноизследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий". Преди месец Великобритания пусна във вода нов полярен изследователски кораб, удостоен с името на сър Дейвид Атънбъроу (естественик и популяризатор на естествознанието, създател на редица научнопопулярни филми за природата, б.а.), чиято цена е около 300 милиона паунда. Българският кораб струва 1 200 000 лв. Построен е през 1984 г. от норвежка корабостроителница на Северно море, така че е доста надежден. За сравнение, научноизследователският кораб на НАТО е построен през 1987 г. Флагманът на испанската научна флота е от 1988 г. Най-добрият ветроход на САЩ за учебни цели е от 1936 г. и в момента плава в Световния океан.

Така че България успя да купи научноизследователски кораб за 1 200 000 лв. Той се стопанисва от консорциум между Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Българския антарктически институт и Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна, където се намира в момента.

В морската ни столица корабът минава през сериозна административна и техническа подготовка, като планираме да отплава от пристанище "Варна" в края на 2022 г. и да навлезе в Световния океан. Българският научноизследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий" ще премине през всички океани и ще достигне Южния полюс.

За първи път в морската история на нашата страна, българският флаг ще се развее в Световния океан и ще стигне до Антарктида на научноизследователски български кораб, а България ще навлезе в Световния океан, за да го изследва!

В момента българската полярна експедиция е с чилийски кораб (и с други кораби), а ще се върне с испански кораб. Използваме нает от португалците самолет, както правим вече 30 години.

Какви цели са заложени в програмата на 30-та българска полярна експедиция, която започна през ноември тази година?

Основната цел на експедицията е поставяне основите на нова научна лаборатория. Както казахме, българската база е част от Европейската пътна карта за научна инфраструктура. Но за да бъде към нея, трябва да имаме научната лаборатория. Ние ще я построим до три години. Тя ще даде възможност на учените да провеждат своите изследвания, както и да подготвят събраните проби и образци по отделните проекти, така че по-лесно да бъдат транспортирани до съответните континенти, където има по-прецизна апаратура. Защото без условия и апаратура пробите се похабяват. А е необходима много прецизна и скъпа апаратура за всички изследвания. Нека не забравяме, че живеем в XXI век.

В базата на о. Ливингстън, 2019 г.

В базата на о. Ливингстън, 2019 г.

© Български антарктически институт (БАИ)

Какви са българските научни проекти на Антарктида?

В рамките на 30-та експедиция се провеждат седем научни проекта. Всички те са от области на науката като биология, медицина, геофизика, геология.

Един от проектите изследват видовото разнообразие на уникалния за Антарктида растителен и животински свят, който е много чувствителен на климатичните промени.

Вторият изследва как климатичните промени, които се усещат най-ярко на Антарктида, влияят на местните организми.

Третият проект е свързан с изследване на рудоносната перспективност – тоест какви ценни метали има в района на о. Ливингстън, където се намира българската база. Островът е изключително богат на полезни изкопаеми: мед, злато, сребро, иридий, селен. Всички тези метали се използват във високите технологии. Без високи технологии ние не можем да вървим напред, прогресът ще спре.

Говорим за зелена енергия, за замяна на дизеловите автомобили с електромобили. Но за да построим един електромобил трябват метали. Нужни са метали като мед, за да направим батерията, която произвежда ток. А медта се добива от земята. За направата на ветрогенератори отново трябват метали. Всички тези метали не са неизчерпаеми, те не се възобновяват. А Антарктида е много богат на полезни метали. Така че в бъдеще неминуемо те ще започнат да се извличат от недрата на континента, където ги има в изобилие. Затова имаме проект и геолози, които изследват рудоносната перспективност на Антарктида и по-конкретно какви залежи има в околността на българската база.

Следващ проект е от сферата на геофизиката и изследва движението на земната кора. Остров Ливингстън е активен район. Само на 50 км оттук, на остров Дисепшън, има действащ вулкан, който изригва за последен път преди 50 години. Там земната кора се движи и това движение е обект на изследване за българските полярници.

Имаме и два проекта от сферата на медицината. Единият от тях изследва съня. Оказва се, че на о. Ливингстън полярниците сънуват много ярко свои починали близки, с които влизат в контакт и разговарят. Освен българските екипи, за подобни преживявания съобщават още испанци, американци, канадци, които сънуват покойните си близки, все едно са живи. Това се случва по време на престоя им в българската база. Дали явлението се отнася до целия континент или се наблюдава на отделни места – това е предмет на изследване в рамките на проекта.

Вторият медицински проект изследва ултравиолетовото лъчение върху кожата и влиянието върху рака на кожата - сериозен бич за човечеството.

Българските полярници от първата група на 30-та антарктическа експедиция, с командира на Българската полярна база "Св. Климент Охридски" Оле...

Българските полярници от първата група на 30-та антарктическа експедиция, с командира на Българската полярна база "Св. Климент Охридски" Олег Василев, позират за снимка заедно с уругвайски полярници в Уругвайската полярна база „Артигас“.

© Български антарктически институт (БАИ)

Христо Пимпирев е професор по геология в Софийския университет “Св. Климент Охридски". Участва в Първата национална антарктическа експедиция, ръководител е на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и е Председател-учредител на Българския антарктически институт.