Българи в Антарктида

„Антарктида е другата част на нашия свят - онази, с която не сме свикнали, при чиито условия ни е трудно да живеем - казва ст.н.с. д-р Нешо Чипев от Централната лаборатория по обща екология при БАН. - Тя е място на крайности - като климат, като природа. Самото достигане дотам е екстремно. Това е най-високият като средна надморска височина континент, където са отчетени най-ниските температури на Земята - почти -90°C във вътрешността през зимата."

Пластовете сняг и лед на Антарктида пазят историята на нашата планета. Откритите в тях мехурчета въздух разкриват измененията на климата в продължение на хиляди години. Най-дълбокият до момента сондаж дава сведения каква е била земната атмосфера преди 800 000 години, но в североизточната част на континента предстои да се сондира на дълбочина 3 км - очаква се да се получат данни отпреди 1 000 000 г. „Държавите определят насоката и мащаба на работата си според своите интереси и възможности, но всяко изследване е принос към човечеството - обяснява д-р Чипев. - България е равноправен член на Международната антарктическа общност. Заедно с чуждестранни колеги ние сондираме ледени пластове на по-скромна дълбочина, но и това носи важна информация. Така например открихме къде в антарктическите ледове се е отбелязал радиоактивният облак от експлозията в Чернобил през април 1986 г. Част от този облак е достигнала дотук и се е изляла върху Антарктида под формата на валежи от сняг. Уви, наличието на такъв слой показва, че няма място на земното кълбо, където аварията в Чернобил да не е дала отражение. Това важи и за забранения в началото на 70-те години пестицид ДДТ - натрупвания от него все още се откриват в кости и пера на тукашни пингвини. Всъщност светът не е толкова голям и Антарктида го отразява като едно ледено огледало."