Блатният чаровник (от брой юни 2006 г.)

България

 В представите на хората думата „блато" рядко навява приятни асоциации. Но за двата вида пеликани, които обитават територията на страната ни - къдроглавия и розовия, то е всичко: дом, храна, място за отдих, убежище от хищниците. Тези едри, живописни птици с размах на крилата над 2,5 метра някога са живели спокойно в много-
бройните влажни зони, изобилствали в страната ни до към 1920 г. След Балканските войни обаче човешките проблеми са станали такива и за пеликаните - много блата са били пресушени заради нуждата от оземляване на бежанците и борбата с маларията. По този начин голяма част от колониите на двата вида са били унищожени. Розовият пеликан е изчезнал като гнездящ вид у нас още в края на 50-те години, въпреки че понякога отделни двойки в Бургаските езера се увличат в брачни танци, а къдроглавиятпеликан, който е застрашен в глобален мащаб, все още се размножава, но в една-единствена колония - тази в езерото Сребърна, което днес е резерват.

Пеликаните може и да изглеждат непохватни и глуповати, но не може да им се отрече, че имат силна памет - те са изключително силно привързани към традиционните си гнездовища - дори тези, които предците им са използвали преди повече от 100 години. Затова през 1999 г. сборен екип от природозащитни организации, сред които Българското дружество за защита на птиците, „Зелени Балкани" и „Льо Балкан" изградиха в Бургаското езеро изкуствена платформа, за да привлекат розовите пеликани отново да гнездят.
Птиците обаче все още не са приели поканата. Жалко, защото колоритът на този вид през размножителния период е наистина забележителен. Оперението му добива нежнорозов цвят (оттук и името му), на главата му израства красив кичур дълги пера, краката му стават червени, а торбата на шията му - яркожълта.
За щастие през ранната пролет посетителите на резервата Сребърна могат да се насладят на другия местен вид - къдроглавия пеликан - в цялото му брачно великолепие. Той го демонстрира с апломб, перчейки се върху тръстиковите островчета - „кочки", където гнезди. Оперението на непохватния чаровник от бяло става сивкаво, дългите къдрави пера на главата му щръкват още повече, разрошени като косата на развълнуван диригент, торбата на шията му се обагря в яркочервено, а на върха на жълтия му клюн се появява оранжев нокът. В този вид той се опитва да очарова партньор, с чиято помощ и с малко късмет ще излюпят малки - лакоми създания с по-тъмен цвят, на чийто фон родителите изглеждат като истински красавци.
Когато малките поотраснат, в задълженията на родителите им влиза да ги научат на изкуството на  оцеляването. И двата вида се хранят с риба, но ловните им стратегии са различни - къдроглавият пеликан често ловува самостоятелно, а розовият - в група от няколко индивида, които обграждат рибния пасаж и загребват плячката в прословутите си кожени торби.

Оцеляването би било по-лесна задача за чаровните грозници, ако хората проявяваха повече разбиране към нуждите им. За щастие в последните десетилетия се обръща по-голямо внимание на опазването на влажните зони, включително и тези по морското ни крайбрежие, които са жизненоважни за оцеляването на птиците. Маршрутът на прелитащите къдроглави и розови пеликани при ежегодната им миграция на юг следва черноморската брегова линия. Като типични реещи се птици, които разчитат на термалите - топлите въздушни течения, пеликаните зависят от особените географски образувания, които благоприятстват възникването на тези течения. Това са морските крайбрежия, големите реки и т.н., особено когато са ориентирани в посока север-юг (като нашето Черноморие). Бреговата ни ивица с нейните езера е единственото удобно място за мигриращите птици - през нощта няма термали, затова вечер пеликаните кацат в езерата, където могат да се нахранят, преди да продължат на юг на следващия ден. Те летят със средна скорост около 40 км/ч, затова е въпрос на оцеляване да достигнат до следващото езеро по еднодневния си маршрут, тъй като на сушата не могат нито да пренощуват в безопасност заради хищниците, нито да се нахранят. „По чудо човекътне е унищожил всички влажни зони по прелетния им път и само благодарение на това все още ги има"- казва д-р Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците.
През последните години обаче пред оцеляването на пеликаните се издигна нова бариера.

По трасето на миграционния им път по Черноморското крайбрежие се планира изграждането на ветрови генератори, някои с височина до 116 м. Това е едно добро намерение от гледна точка на добива на екологична енергия, но може да се окаже пътят към ада за пеликаните. Като едри птици те маневрират трудно, особено при силен вятър. И тъй като често летят под височината, определена за въртящите се перки, подобен проект би бил изключително опасен за тях. Според д-р Янков построяването на вятърни генератори по техния маршрут би имало катастрофален ефект върху цялата европейска популация, която преминава над българското Черноморие. Затова Българското дружество за защита на птиците води изключително тежка дискусия, с която цели да убеди Министерството на околната среда и инвеститорите да изместят съоръженията по-навътре в сушата, където рискът за тези редки и обичани птици ще е по-малък.

-Детелина Иванова

Снимка: Светослав Спасов

http://wildlifephotos.eu/

свали pdf (197Kb)