"Пирът на Крум след победата над Никифор" (миниатюра от Манасиевата летопис). Илюстрацията представя сцена на българския владетел Крум, който държи чаша, направена от черепа на византийския император Никифор I Геник. Превод на Световната история на гръцкия писател Константин Манасий, е направен по заповед на цар Иван Александър през XIV век.
Сканирана страница от книгата "Миниатюри на Манасиевата летопис", Иван Дуйчев, Издателство "Български художник", София, 1962.
© "Миниатюри на Манасиевата летопис", Иван ДуйчевС тази огромна военна и политическа победа, България категорично заявява положението си на водеща сила в Европейския югоизток и важен политически фактор в Европа.
През юли 811 г. голяма византийска армия, начело с императора, сина му Ставрикий и зет му Михаил Рангаве, достига старопланинските проходи. Тук пратеници на Крум посрещат василевса с предложение за мир, което той отхвърля. Ромеите прекосяват планината и се насочват към столицата Плиска. В равнината те са посрещнати от 12 000 войска и я разбиват. Пред Плиска те византийците се спраят и с 50 000 опълчение. На 20 юли Никифор I Геник триумфално влиза в българската столица. Крум отново моли за мир: Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром", пише Теофан Изповедник. Императорът и този път не проема предложението, смятайки, че е "покорил България". Той разрушава и опожарява дворците в Плиска, избива много жители, включително малки деца. Императорут "преровил неговите (на Крум) съкровища и намерил твърде богата плячка." "Като разтворил и неговите изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият до насита." На 23 юли Никифор напуска руините на Плиска, начело на тълпи пияни войници.
Междувременно Крум взема бързи мерки - той потърсва помощта на "околните славянски племена", на част от покорените преди няколко години авари и "въоръжил по мъжки жените". Старопланинските проходи, през които би могла да се върне византийската армия, са преградени с големи дървенистени (деми).
На 25 юли ромеите достигат Стара планина и навлизат във Върбишкия проход. През цялата нощ те чуват шума от прииждащите български войски по околните склонове. На 26 юли предните отряди на византийците достигат голямата дървена преграда. Обхваща ги отчаяние, дори самият император казва: „И крилати да бяхме станали, никой да не се надява, че ще избегне гибелта!" Източниците, най-вече Анонимният ватикански разказ описва изключително картинно страхотния погром на ромеите на 26 юли 811 г. Малцина оцеляват и се спасяват от жестокото клане - между тях са раненият Ставрикий и Михаил Рангаве.
Миниатюра 52 от Манасиевата летопис, XIV век: Войската на Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий.
© Wikimedia CommonsИмператор Никифор I Геник обаче намира смъртта си в прохода. Крум заповядва да го обезглавят и от черепа му да направят посребрена чаша, от която владетелят пиел вино заедно с боилите си и славянските князе - едно голямо признания за съюзниците му в решаващото сражение.
Вижте повече
В битката при Версиникия Крум Страшни побеждава византийците и завладява Тракия
На 22 юни 813 г. войските на българския владетел Крум Страшни побеждават византийците, водени от император Михаил I Рангаве, в битката при Версиникия, средновековна крепост до...
Вижте повече
Крум Страшни, който издава първите общовалидни български закони
На 13 април 814 г. умира българският владетел Крум, който прокарва първите общовалидни български закони и започва провеждането на административна реформа.