Битката при Върбишкия проход през 811 година

България

На 26 юли 811 г. във Върбишкия проход българският владетел Крум Страшни разгромява войските на Източната римска империя, предвождани от император Никифор I Геник.

Илюстрация: Пирът на Крум след победата над Никифор (миниатюра от Манасиевата летопис). Сканирана страница от книгата "Миниатюри на Манасиевата л...

Илюстрация: Пирът на Крум след победата над Никифор (миниатюра от Манасиевата летопис). Сканирана страница от книгата "Миниатюри на Манасиевата летопис", Иван Дуйчев, Издателство "Български художник", София, 1962.

© "Миниатюри на Манасиевата летопис", Иван Дуйчев

С тази огромна военна и политическа победа, България категорично заявява положението си на водеща сила в Европейския югоизток и важен политически фактор в Европа.

На 20 юли византийският император преминава Стара планина и навлиза на българска земя. През следващите три дни достига, обсажда и опустошава столицата Плиска. Походът му е белязан от изключителна жестокост над местното население, което подлага на зверско клане. За втори път отказва и предложението за мир от българския владетел: “Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром.“

След отказа на императора за мир, българите заграждат входовете и изходите на старопланинските проходи с дървени укрепления. В нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. нападат и подлагат на клане ромеите, заклещени в теснините на Върбишкия проход. Убит е и Никифор I Геник.

Илюстрация: Пирът на Крум след победата над Никифор (миниатюра от Манасиевата летопис). Сканирана страница от книгата "Миниатюри на Манасиевата летопис", Иван Дуйчев, Издателство "Български художник", София, 1962.

Илюстрацията представя сцена на българския владетел Крум, който държи чаша, направена от черепа на византийския император Никифор I Геник. Превод на Световната история на гръцкия писател Константин Манасий, е направен по заповед на цар Иван Александър през XIV век.