Битката при Русокастро през 1332 г. и последствията от българската победа

През юли 1330 г. войските на цар Михаил Шишман и сръбския крал Стефан Дечански се изправят една срещу друга. В битката българският владетел е тежко ранен, пленен и скоро след това умира. Стефан Дечански налага на българските боляри да приемат за владетел Иван Стефан, който е син на неговата сестра. През август Иван Стефан сяда на българския престол. В същото време император Андроник III Палеолог се придвижва на изток и присъединява към Византия Източна Тракия и Южното Черноморие.

Новият български цар е подкрепян само от своя чичо видинския деспот Белаур (Белаур или Бела Урош е син на деспот Шишман I от втория му брак с дъщерята на сръбския велик жупан Драгош, и полубрат на българския цар Михаил III Шишман Асен). В началото на 1331 г. видните търновски боляри Раксин и Филип организират държавен преврат, свалят Иван Стефан и убеждават останалите боляри да изберат за цар на България ловешкия деспот Иван Александър.

Цар Иван Александър (1331 – 1371) започва активно своето управление. Още през същата година той освобождава редица български земи в Източна Тракия. Постига подобрение на отношенията със Сърбия, като омъжва сестра си Елена за новия сръбски крал Стефан Душан.

Срещу новият български владетел обаче избухва сериозен бунт във Видинска област, където се създава силна болярска коалиция, начело с деспот Белаур. Ромеите използват този момент, за да сложат ръка над всички освободени от Иван Александър градове в Тракия.

Но на 18 юли 1332 г. българите им нанасят тежко поражение в битката при Русокастро и източнотракийските земи са върнати на България.

Успешният поход на византийците започва през втората половина на юни 1332 г., като те не успяват да превземат само Анхиало (дн. Поморие). Зает с потушаването на бунта, Иван Александър отначало не е в състояние да се противопостави на византийската армия и води преговори за прекратяване на бойните действия. По-късно обаче, начело на голяма войска, той се придвижва на юг от Стара планина и достига близо до крепостта Русокастрон (при дн. село Русокастро), край която са разположени и войските на Андроник. Между двамата владетели започват преговори и на 17 юли се стига до споразумение Византия да отстъпи на България Диампол (Ямбол) в замяна на Анхиало. През нощта на 17 юли обаче в българския лагер пристигат наемниците татари, извикани от Иван Александър за борба срещу бунтовника Белаур, и българският цар решава да атакува.

На разсъмване българската армия атакува византийската. Центърът е зает от българските войски, а татарите са по крилата. Започнала в шест сутринта, битката продължава около три часа.

Татарите заобикалят челната колона, оставяйки я на българите и удрят тила на ромейските крила. В ожесточеното сражение византийците са разгромени и отстъпват към крепостта Русокастрон, където успяват да се укрепят, след като жестоко наказват разбунтувалото се българско население. Българите обсаждат крепостта, а тя не е подготвена за блокадата. Никифор Григора пише „...нямало фураж за впрегнатия добитък, нямало кладенци, нито друга вода в достатъчно количество. Ранените войници и коне били изоставени без грижа и едни от тях умирали, а други били на издъхване. Не можели да отворят и портата, понеже наоколо били разположени многобройните врагове, а ромейските граници били далече.“ Поради тежките обстоятелства императорът е принуден да възстанови преговорите.

В резултат на преговорите византийците напускат завзетите области; градовете между Тунджа и Черно море отново влизат в границите на България. Михаил Асен, осемгодишният син на Иван Александър и български престолонаследник, е сгоден за Мария, дъщерята на Андроник III, с което се постига траен мир между двете държави.

Царуването на Иван Александър продължава 40 години, което го нарежда на второ място по продължителност на българския престол след цар Петър I (упр. 927 – 969). Заедно със сръбския крал Стефан Душан (упр. 1331 - 1355) и византийския император Йоан VI Кантакузин (упр. 1347 - 1354), българският владетел Иван Александър е сред най-влиятелните личности в историята на Балканския полуостров през XIV век.