На един паркинг в Центъра за космически полети „Маршал“ в Алабама почива реликва от времето, когато бъдещето ни на космически вид изглеждаше неизбежно – очевидно и величествено като ракета, издигаща се над Кейп Канаверал.
„Това не е макет – казва Лес Джонсън, физик от НАСА, докато се взираме в почти 11-метровата машинария от тръби, дюзи и защитни екрани. – Това е ядрен ракетен двигател – ни повече, ни по-малко. Някога много отдавна от НАСА предложили да изпратят дузина астронавти на Марс с два космически кораба, всеки задвижван от три подобни двигателя. Директорът на „Маршал“ Вернер фон Браун представил плана през август 1969 г., само две седмици след като ракетата „Сатурн 5“ изпратила първите астронавти на Луната. Насрочената дата за излитането към Марс била 12 ноември 1981 г. Ядрените двигатели вече били преминали всички наземни изпитания и били готови за полет.
През влажната юнска утрин, 30 години след неосъщественото кацане на Марс, Джонсън гледа с копнеж 18-тонния двигател пред нас. Той оглавява малък екип, който преценява приложимостта на „авангардните идеи“ в космическите технологии, а старият ядрен двигател NERVA току виж преминал теста. „Ако ще пращаме хора на Марс – казва Джонсън, – трябва отново да разгледаме тази възможност. Ще е необходимо едва половината гориво на една стандартна ракета.“ Сега НАСА проектира конвенционална ракета, която да замени „Сатурн 5“, свален от служба през 1973 г. – малко след последното пилотирано кацане на Луната. Още не е решено накъде ще тръгне новата ракета. Проектът NERVA също бил прекратен през 1973 г., без да е изпитан в полет. Оттогава хората не са се отдалечавали на повече от 600 км от Земята.
Всичко това прави леко неуместен въпроса, който двамата с Джонсън обсъждахме цяла сутрин – дали някой ден хората ще полетят към звездите?
Вижте повече