В продължение на 50 години остров Ханс е в центъра на сюрреалистичен териториален спор между Канада и Дания: малкият къс земя разделя Канада от остров Гренландия - автономна територия на Дания. Официални длъжностни лица от двете нации се редуват да поставят знамена и бутилки уиски по скалистите му брегове.
© Фотограф: Дейв Уолш, EYEVINE/REDUXДесетилетия, след като ветровитият арктически остров предизвика спор между Канада и Дания, световната карта ще бъде преначертана. Двете страни обявиха, че ще разделят собствеността върху остров Ханс, който се намира между най-северната точка на Канада и Гренландия, автономна област на Дания.
Споразумението слага край на 50 години неофициална „война“, която понякога включва дуели със знамена и бутилки алкохол.
Ранна история на острова
За разлика от други подобни спорове в историята, въпросната война е ненасилствена и прилича повече на безгрижна закачка над парче земя, което на пръв поглед не изглежда като да си струва да се бориш за него. „Безплоден“ е доста меко определение за скалистия, заснежен, пуст и изключително студен остров, достъпът до който често е напълно отрязан от арктическия лед.
Коренните жители на Гренландия, инуитите, наричат острова Тартупалук (Tartupaluk), което в превод от техния език означава “бъбрек” и идва от неговата форма. Въпреки “безплодността му” островът е използван от коренните канадци и гренландци в продължение на векове като ловно поле за полярни мечки и дивеч. Но това остава неизвестно за останалия свят до XIX век, когато европейски и американски изследователи се опитват да достигнат и картографират Арктика.
Инуитски водач на име Суерсак (Suersaq) подпомага няколко от тези мисии, а членовете на експедицията му дават прякора Ханс Хендрик. През 1872 г. те кръщават малкия недостъпен остров на него.
Начало на „Уиски войната“
През 70-те години на XX век Канада и Дания започват да спорят за своите арктически граници. Канада твърди, че притежава остров Ханс, Дания е на друго мнение. И въпреки че двете нации определят официална разделителна линия в договор от 1973 г., те не успяват да постигнат съгласие относно остров Ханс.
През 1983 г. гренландски журналист се среща с учен от канадска петролна компания, който изучава района на о. Ханс, като част от по-голям проект за откриване на ефективни методи за арктически сондажи. Журналистът публикува статия в гренландски вестник, която привлича вниманието както на датските, така и на канадските власти. В резултат външният министър на Дания пристига на о. Ханс, където поставя датското знаме и бутилка датски шнапс до него.
Този жест слага началото на „Уиски войната“, в която двете страни се редуват да носят знамена и бутилки датски и канадски алкохол на скалистите брегове на Ханс. Провеждан както от официални лица, така и от цивилни граждани, ритуалът оставя „море от леко оръфани знамена и бележки“ на острова, пише Мат Мърфи от BBC News.
Търсене на изход
Все пак, спорът има и сериозна страна, особено в контекста на заплахата от изменението на климата, арктическите сондажи и канадските военни учения в региона. Макар че островът няма полезни изкопаеми, той може да се използва като база за сондажи, а топенето на арктическия лед означава, че може да придобие стратегическо значение през следващите години. През 2018 г., в опит да разрешат окончателно граничните въпроси, двете страни сформират съвместна работна група.
В крайна сметка, сагата, продължила десетилетия, приключва със споразумение за разделяне на остров Ханс по разлома от север на юг, като Гренландия получава малко по-голямата половина. И двете нации отпразнуват споразумението като доказателство, че териториалният конфликт може да бъде разрешен без оръжие.
