Берете ли смръчкули тази пролет? Ето как да ги събирате безопасно

За непосветените смръчкулата може да изглежда повече като луфа, отколкото като изискано ястие. Но когато научна публикация стига дотам да нарече гъба „харизматична“, това е сигурен знак за страстта, която смръчкулите вдъхновяват. Всяка пролет запалените гъбари тръгват към горите в търсене на този деликатес с форма на пчелна пита, като споделят находките си в специализирани уебсайтове.

Въпреки че растат в различни части на света, включително в България, смръчкулите далеч не се намират лесно – и в това се крие част от чара им.

„Не е лесно предварително да се предвиди дали на дадено място ще има смръчкули, дори ако то е известно като „находище“, пише американският миколог Том Волк. „Точно тази тръпка от търсенето прави търсенето на смръчкули толкова вълнуващ… и често толкова разочароващ.“

Въпреки това съществуват някои практически насоки, които могат да увеличат шансовете за отриването им.

Смръчкулите съществуват на Земята от поне 129 милиона години, още от времето на динозаврите. Те се отличават с гъбеста, нагъната повърхност и варират от бледи и издължени до тъмнокафяви и конусовидни. Смръчкулите принадлежат към гъбния род Morchella, който включва около 100 различни вида.

Според подробен доклад на Министерството на земеделието на САЩ народите по света събират смръчкули от векове, макар че гъбите не винаги са били високо ценени. Един от ранните им дегустатори – американският изследовател Мериуедър Луис – ги описва през 1806 г. като „наистина безвкусна храна“, макар и да признава, че ги е ял „без сол, черен пипер или мазнина".

Днешните почитатели на смръчкулите категорично не са съгласни с това мнение и ги ценят заради техния деликатен ядков и землист вкус. Пресни и сушени смръчкули могат да се намерят на пазари и онлайн, но често на високи цени, което е още една причина много хора да предпочитат сами да ги търсят.

Смръчкулите се срещат в почти цялото Северно полукълбо, където има умерени и студени гори, сочи USDA. Въпреки това те се откриват и в части от Южното полукълбо , като горите на Патагония в Аржентина и в Северозападна Австралия.

Сезонът за смръчкулите обикновено продължава от края на март до юни, но точният период зависи от региона. Най-сигурният начин да разберете кога се появяват във вашия район е да следите информация от местни университетски програми, национални и природни паркове, природозащитни организации, форуми за събиране на диворастяща храна и специализирани сайтове за смръчкули.

Няма гаранция, че ще откриете смръчкули във всеки сезон или при всяка експедиция, но има някои общи ориентири. Условията са най-подходящи, когато почвата започне да се затопля след зимата (например при дневни температури около 21°C и нощни около 10°C) и когато почвата не е нито прекалено влажна, нито прекалено суха.

Преди да тръгнете за смръчкули, задължително се информирайте за правилата и ограниченията в избрания от вас район. В някои обществени територии важат строги забрани или лимити за събиране на гъби.

Специалистите препоръчват да се търсят южните склонове в началото на сезона, а по-късно северните. Много източници свързват смръчкулите и с определени дървесни видове, като бряст и ясен, макар това да зависи от конкретното местоположение.

Уебсайтът на Националния парк „Катоктин Маунтин“ препоръчва използването на дишаща мрежеста торба за пренасяне на гъбите, така че спорите им да могат да излязат и да се разпространят.

Въпреки че методът на събиране изглежда е предмет на дебат, много сайтове съветват да не се изкореняват, а вместо това да се режат при пънчето с нож, за да се запазят шансовете за още гъби в бъдеще. USDA посочва, че рязането има допълнителното предимство да поддържа гъбите по-чисти. Препоръчително е също така гъбите да се отстраняват избирателно, а не да се изсичат напълно.

Не забравяйте да сготвите добре смръчкулите, преди да ги ядете, тъй като суровите или недопечените могат да причинят сериозно заболяване. Що се отнася до почистването и съхранението на ценните гъби, Кооперативната служба за разширяване на знанията към Университета на Аляска във Феърбанкс препоръчва да се избършат с влажна кърпа или мека четка и да се съхраняват в хладилник в хартиена торбичка или восъчна хартия за не повече от два или три дни.

Най-важното правило, когато търсите какъвто и да е вид гъби, е да сте сигурни, че можете да идентифицирате вида, който искате да съберете. За смръчкулите, пазете се от приличащите на тях дипленка (Gyromitra esculenta) и бучка (Helvella), които са отровни.

Идеалният начин за събиране на гъбата за начинаещи е да се свържете с някой опитен и да се образовате, като преглеждате снимки и описания на различни видове смръчкули.