Белите дъги са реални, но изключително редки

Когато си представяте дъга, обикновено мислите за познатата цветна арка ROYGBIV, която се очертава на небето след дъжд. Но съществува и по-малко известен вид, обикновено наричан бяла дъга или „мъглива дъга“, която понякога се образува в мъгла.

Първото документирано наблюдение на мъглена дъга е между август 1737 г. и юли 1739 г. в днешен Еквадор, направено от испанския учен и изследовател Антонио де Ульоа. Той описва, че изпитал „безгранично удивление“, когато видял три ореола, които нарича дъги, както и „четвърта арка с белезникав оттенък“, която днес разпознаваме като мъглена или бяла дъга.

Ето какво трябва да знаете за белите дъги и как да ги забележите сред природата.

И обикновените и белите дъги се образуват, когато слънчевата светлина се срещне с водни капчици. „Принципът е същият, но размерът на капките е различен и това определя дали виждате цветове или не“, казва Кени Милър, главен метеоролог в KX News, Северна Дакота.

Обикновената дъга възниква, когато светлината се пречупва през сравнително големи дъждовни капки. Светлината едновременно се огъва в капката и се отразява от задната ѝ част, обяснява Бейли Нордин, метеоролог в обсерваторията на връх Вашингтон, Ню Хемпшир. Така се появяват традиционните цветове – червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово – в зависимост от ъгъла, под който светлината се пречупва.

Мъглената дъга се образува по сходен начин, но в много по-малки облачни капчици. Ключова роля тук има дифракцията, процес, при който светлината се огъва около миниатюрните капчици. „Именно дифракцията прави мъглената дъга бяла“, казва Милър. Но първо е нужна самата мъгла.

Макар че мъгла може да се появи по всяко време на годината, тя е по-честа при резки температурни промени, например когато пролетното затопляне започне да топи снега. Милър сравнява явлението с това да видите дъха си в студен ден: „Създавате нещо като миниатюрен облак поради кондензацията, когато топлият въздух от устата ви се срещне със студения външен въздух.“

За да видите класическа дъга, капките трябва да са около 2 мм, тоест достатъчно големи, за да бъдат сферични и да разпределят цветовете.

Мъглената дъга се нуждае само от капчици с размер около 0,05 мм, тоест стотици пъти по-малки.

С тях все още има пречупване, но дифракцията разсейва цветовете в толкова много посоки, че в крайна сметка се вижда бяла арка. Затова мъглените дъги често са почти изцяло бели. Понякога все пак могат да се видят леко червеникави или виолетови оттенъци, когато пречупването частично надделява над дифракцията.

Изследователите изучават мъглените дъги, за да разберат по-добре атмосферната оптика и поведението на светлината. В симулации учените могат да променят размера и формата на капчиците и да пресъздават различни оптични явления, включително мъглени дъги, двойни дъги и дори раздвоени дъги, когато една арка се разделя на две.

Мъглените дъги са трудни за наблюдение. Дори когато има такава около вас, може да не я видите, ако не сте на правилното място. Нужна е мъгла, но мъглата намалява видимостта. Ако сте вътре в нея, вероятно няма да видите нищо. „Трябва да имате слънцето или луната зад себе си, за да осветяват мъглата“, казва Нордин.

Обсерваторията на най-високия връх (Mount Washington Observatory) в североизточната част на САЩ, Вашингтон (1916 м) е в мъгла около 60% от времето. „Когато сме вътре в облак, а това се случва често, няма как да видим мъглена дъга“, казва Нордин.

Мъглените дъги са рядкост почти навсякъде по света, освен на места, където мъглата е често явление, като планини, крайбрежия или Арктика.

Да видите мъглена дъга е вълнуващо и красиво преживяване, но извън научната стойност то няма специално значение. „Това е едно от онези готини неща, които, ако си научен маниак като мен, те карат да възкликнеш: ‘Уау, виж това! Осъзнаваш ли колко е рядко?’“ казва Милър. „Просто нещо, на което да се порадваш.“