• от 
Гара Бов, България - 25 декември 2019 г. Деца момчета обикалят къщите на село Бов и пеят коледни песни, в които пожелават на хората от селото здраве, богатство и щастие.
© iStockПо традиция на 24 декември селските домове се обхождат от дружините на малките коледари – момчета от 8 до 12-годишна възраст, като носят коледарки - тояги и торбички, и казват "Коледа, бабо, Коледа". Даряват ги с орехи, сланина и кървавица, а също така и със специлно приготвени кравайчета и по някоя паричка.
Малката Коледа преминава в приготовления за празничната коледна вечер. Мъжете колят прасета, а жените месят хлябове, готвят постни ястия и варят жито за Бъдни вечер.
Задължение на домакина е да отсече дебело дъбово или крушово дърво, което ще гори в огнището през цялата нощ, а и през останалите коледни нощи. Това дърво се нарича бъдник и символизира младия Бог, който ще се роди в коледната нощ.
Стопанинът внася тържествено бъдника вкъщи с думите: “Славите ли млада Бога?” “Славим, славим, добре си дошъл!” - отговарят жените и момите.
Бъдникът символизира младия Бог, който скоро ще се роди. Дървото трябва да гори през цялата нощ, а пепелта му се смята за надарена с необикновено голяма магическа мощ.
© Илюстрация: IStockВ миналото бъдникът се е “обличал” в бяло ленено или памучно платно и се е миросвал.
След като веднъж се запали, огънят на коледното дърво се поддържа непрекъснато. Неговата пепел се запазва, защото се смята за надарена с необикновено голяма магическа мощ. С нея стопаните ръсят градините и нивите за плодородие.
Традиционна българска домашна питка за Бъдни вечер.
© iStockПо традиция на бъднивечерската трапеза трябва да бъдат представени всички ястия, за да ги има и през следващата година. Те се поставят върху слама, която се асоциира със сеното в яслата на новородения Христос. Тази слама се запазва, за да се постави в градините и под плодните дръвчета, за да раждат повече. На трапезата трябва непременно да има грозде, тиква, диня, царевица, жито, ръж, круши, сливи, мляко и млечни продукти, сарми или пълнени чушки, баница, вино и ракия. Обредният хляб, наречен боговица или коледник, е изпъстрен със символи - орач с рало и волове, кошара, пълна с овце и др.
Вижте повече
Защо баницата присъства на всяка празнична трапеза, включително на Бъдни вечер?
В края на есента и в началото на зимата, българските пазари се отрупват с едроплодни тикви (бяла тиква, сорт “Кестенка”) и мускатни тикви („Жълта цигулка“), които...
След като трапезата е подредена, най-възрастният в семейството взема палешника от ралото, поставя в него няколко въглена и тамян и прекадява софрата, стаите, оборите и двора. После оставя палешника с няколко въглена под водника или зад вратата. (Па̀лешник е желязната част на плуга, която разорава почвата; водник е кът за съхранение на вода в старите български къщи.) Въглените се наричат за лозята, нивите, бостаните и домашния добитък. (На другия ден домакинята гледа кой въглен е угаснал – знак за добра реколта.)
Преди да започне вечерята, стопанинът взема с две ръце обредния хляб и го повдига високо над главата си, като благославя: “Да се ражда пшеница под път и над път, класовете да станат като лъжици, а зърната като дренки! Да се ражда гроздето, ечемикът и царевицата! Да се плодят агнетата, козите и кравите! Дядо Боже, ела ни на гости да вечеряме заедно!” После разчупва хляба. Една част поставя пред домашната икона, друга дава на добитъка, а останалото се изяжда от семейството.