Бахрейн компенсира липсата на земя с пищни изкуствени острови. Но на каква цена?

Цивилизация Природа • •

Следвайки националния си план за развитие, държавата от Персийския залив ще удвои земната си площ.

Durrat Al Bahrain е изкуствен архипелаг, който се изгражда вече повече от десетилетие край южния край на Бахрейн. Снимка от 2021 г., направена от Межд...

Durrat Al Bahrain е изкуствен архипелаг, който се изгражда вече повече от десетилетие край южния край на Бахрейн. Снимка от 2021 г., направена от Международната космическа станция.

© Сергей Куд-Сверчков / Роскосмос чрез НАСА

В рибарското селище Карана, разположено на северния бряг на Бахрейн, 72-годишният Хаджи Саид, един от най-старите рибари в общността, гази през отлива, за да провери капаните си.

Преди 20 години морето пред него изобилства от местни видове риба, включително хамур (Hamour) - вид треска, и сафи или заешка риба (Rabbitfish), а той лесно може да улови над 100 км риба на ден.

И тогава правителството на Бахрейн изгражда два изкуствени острова, които променят морското дъно, прогонвайки рибните популации далеч от плитките крайбрежни води.

Когато се връща на брега, Саид е събрал едва три килограма риба от своите пет капана, наречени хадри. На следващия ден той събира само три риби, с общо тегло малко над килограм.

„Така е, откакто направиха островите“, казва той. „Преди можехме да ловим риба навсякъде... Сега това не ни носи достатъчно приходи.“

Пясъчна буря поглъща силуета на столицата и най-голям град на Бахрейн - Манама, в Североизточен Бахрейн. Пясъчните бури в Близкия изток стават все по-...

Пясъчна буря поглъща силуета на столицата и най-голям град на Бахрейн - Манама, в Североизточен Бахрейн. Пясъчните бури в Близкия изток стават все по-чести и интензивни - тенденция, свързана с прекомерна паша и обезлесяване, прекомерна употреба на вода от реките и изграждане на повече язовири.

© GETTY IMAGES

Риболовът може да стане още по-предизвикателен, тъй като тази държава от Персийския залив с население от 1,8 милиона души се готви да построи пет нови изкуствени острова с пет нови града до края на десетилетието. Взети заедно, островите ще увеличат земната площ на малка нация с 60%. Докато правителствени служители казват, че създаването на нови недвижими имоти е от основно значение за икономическото развитие на Бахрейн, изграждането на островите има значителна екологична цена в част от света, където морският живот вече се бори да се адаптира към изменението на климата, за да оцелее.

„Персийският залив, като цяло, е доста напрегнат, тъй като е солен и горещ. Всеки допълнителен стрес върху видовете, които живеят там обикновено има по-вредно въздействие, отколкото би имало на друго място“, казва Чарлз Шепард, професор по морски науки в Университета в Уоруик, който прекарва седем години в изследване на кораловите рифове в региона.

Строителството на острови в Персийския залив

Мелиорацията, рекултивация или възстановяването на земя от морето - термини, отнасящи се до процеса на създаване на нови острови чрез драгиране на морското дъно, са добре познати в Бахрейн. Страната претърпява редица промени по своето крайбрежни от 1963 г., като оттогава увеличава площта си от 258 квадратни мили до повече от 300 квадратни мили през 2021 г. Това направи Бахрейн малко по-голям по площ от Сингапур.

Малкият архипелаг вече се състои от повече от 30 естествени и изкуствени острова. Мухарак, най-северният град остров в Бахрейн, бавно се разраства от 60-те години на миналия век, като в момента е четири пъти по-голям от първоначалния си размер поради мелиорация.

Въпреки че тези промени на крайбрежието на Бахрейн са мотивирани от малкия размер на страната, изграждането на острови се прави и в по-големите съседи на страната от десетилетия, и често в по-голям мащаб. Някои примери са особено впечатляващи, като Дубайската Палма Джумейра, чието изграждане започва през 1990 г. като група офшорни острови, наподобяващи стилизирана палма, предназначени за луксозни вили и хотели. В момента Саудитска Арабия изгражда и Оксагон (Охаgоn) - най-голямата свободно плаваща структура в света, която ще бъде индустриален център с площ от 30 кв. км. Други проекти са по-конвенционални, като новото международно летище Доха в Катар, построено върху рекултивирана земя през 2006 г.

Луксозни вили по каналите на Плаващия град в новия жилищен комплекс на остров Амвадж (Amwaj Island) - изкуствен остров в Бахрейн. Каналите са достатъч...

Луксозни вили по каналите на Плаващия град в новия жилищен комплекс на остров Амвадж (Amwaj Island) - изкуствен остров в Бахрейн. Каналите са достатъчно дълбоки, за да позволят движението на лодки.

© Иън Мастъртън / ALAMY

Предложените от Бахрейн пет нови острова са част от амбициозен план на стойност 30 милиарда долара за възстановяване от пандемията и подпомагане на Бахрейн да премине от икономика, изградена върху петрола, към икономика, движена от частния бизнес, производството и туризма. През 2020 г. Световната банка казва, че икономиката на Бахрейн се е свила с 5%, основно поради резкия спад в търсенето на петрол по време на пандемията. Тази година Международният валутен фонд прогнозира растеж от 3,3%.

„Бахрейн излиза от пандемията със смела амбиция, която гледа отвъд икономическото възстановяване към по-проспериращо бъдеще“, казва шейх Салман бин Халифа Ал Халифа, министър на финансите и националната икономика, на брифинг миналия ноември, докато представя плана за икономическата визия на правителството до 2030 г.

Част от 30-те милиарда долара ще финансира 22 нови проекта за развитие, включително първата фаза по проект за изграждане на метро в Бахрейн и нов път с дължина 24 км между Бахрейн и Саудитска Арабия.

Очаква се новите острови да добавят 290 кв. км към площта на Бахрейн. Бордът за икономическо развитие на страната рекламира петте града като устойчиви, чиито проекти включват летище, луксозни резиденции и крайбрежни курорти, като се предполага, че всички те защитават естествените местообитания.

Мъж стои в сянката на 400-годишното дърво Prosopis cineraria, известно като „дървото на живота“. Това е и най-самотното дърво в Бахрейн, растящо на бе...

Мъж стои в сянката на 400-годишното дърво Prosopis cineraria, известно като „дървото на живота“. Това е и най-самотното дърво в Бахрейн, растящо на безплоден хълм на около 24 км южно от Манама - столицата на Бахрейн. То оцелява, защото корените му могат да достигнат подпочвените води на 35 м под повърхността.

© AFP VIA GETTY
Водни канали текат през влажни зони на брега на Аскар в Източен Бахрейн, където солените блата поддържат както морски, така и сухоземни популации на д...

Водни канали текат през влажни зони на брега на Аскар в Източен Бахрейн, където солените блата поддържат както морски, така и сухоземни популации на диви животни.

© АLAMY

Последици за околната среда от драгирането

Учените, проследяващи историята на изграждането на изкуствени острови, казват, че с основание можем да се тревожим за въздействието на мелиорацията върху околната среда. Драгираният материал, използван за създаване на рекултивирана земя, често идва от плитки крайбрежни води, където леглата с морска трева осигуряват храна и естествено защитени разсадници за риби и други морски видове, казва Шепард.

От петте нови острова, двата най-големи се планира да бъдат построени и да бъдат кръстени на най-големите коралови рифове в Персийския залив - Фашт Ал Адхм (Fasht Al Adhm) и Фашт Ал Джарим (Fasht Al Jarim). Това са плитки рифове с кухи куполи, като всеки от тях се простира на повече от 65 кв. км през Персийския залив. Те осигуряват изобилни места за размножаване и жизненоважни морски местообитания за стотици тропически видове, включително риби клоуни и скатове. През 2000 г. състоянието на кораловите рифове в Персийския залив, публикувано в Глобалната мрежа за мониторинг на коралови рифове, показа, че годините на драгиране на пясък между 1985 и 1992 г. са увредили значително Фашт Ал Адхм - по-големият от двата рифа.

„Представете си да заровите нива с царевица под три метра пръст и бетон. Растението ще умре“, казва Шепард.

В Бахрейн пясъчните корита близо до Ал Мухарак (една от 4-те провинции на Бахрейн) се използват като популярни зони за драгиране, което води до загуба на 182 000 квадратни метра рифова площ, след като е залята с тиня. Премахването на тези седименти кара тинята да изтича директно върху коралите, „ефективно изгаряйки и задушавайки кораловите полипи“, казва Хамед Ал Алауи, бахрейнски морски биолог.

Мохамад Шокри, специалист по коралите, проучвал рифа в Персийския залив и професор по морска биология в университета Шахид Бехешти в Иран, казва, че продължаващите усилия за драгиране може да увеличат мътността и утаяването около рифовете, причинявайки допълнителен стрес.

„Усилията трябва да се съсредоточат върху опазването на онова, което е останало, както и върху възстановяването на кораловия риф в Персийския залив“, казва той.

Но въздействието върху околната среда не се ограничава само до рифовете. В статия, публикувана миналия май в Science Direct, авторите заключават, че драгирането по проекти за рекултивация между 1967 г. и 2020 г. е допринесло за загубата на 95% от мангровите гори в залива Тубли, край североизточното крайбрежие на Бахрейн, където на морския бряг са построени луксозни къщи.

Тези промени водят до значителна загуба на биоразнообразие и производителност, казва Алауи. Една оценка на въздействието върху околната среда, извършена от парламента на Бахрейн и Обществото за защита на рибарите (FPS) на проекти за рекултивация на земя, извършени между февруари 2008 г. и декември 2009 г., показа намаляване на рибното разнообразие от повече от 400 вида до по-малко от 50.

„Това означава, че хората няма да забележат, докато щетите не бъдат нанесени“, казва Алауи, който прогнозира още 10% загуба с построяването на новите острови.

Шепърд казва, че проектите за рекултивация в Бахрейн и в Персийския залив е можело да се управляват по различен начин и да се използват екологично бедни места вместо места, изобилстващи с диви животни. „Тъжното е, че голяма част от нанесените щети можеха да бъдат избегнати“, казва той.

Министерството на труда, Министерството на риболова и Висшият съвет по околната среда - правителствената агенция, която лицензира и одобрява проекти за рекултивация на земя, не са отговорили на множество искания за коментар.

Рибите мигрират в морето, а рибарите ги следват

Намаляването на рибните популации тласка рибарите в Бахрейн по-навътре в морето, което понякога води до фатално завършващи конфликти със съседните държави. През последното десетилетие приблизително 650 бахрейнски лодки са задържани от катарски крайбрежни патрули за навлизане в техните води. Други прибягват до по-рискови методи, като използването на незаконно риболовно оборудване, включително капани от найлонова тел, и игнориране на забраните за риболов.

„Разбираме, че пясъкът е като златото“, казва Абдул Амир Ал Мугани, директор на Дружеството за защита на рибарите, което представлява повече от 500 рибари. „Но за нас рекултивацията е атака срещу морето.“