
Църквата "Света Неделя" в град Батак, построена през 1813 г, пази костите на загиналите в Баташкото клане. След Освобождението през 1878 г. в храма повече не се отслужва богослужение. През 1955 г. той е обявен за държавен музей, а през 1977 г. за национален исторически паметник на културата.
© Източник: iStock"Трябва да помним Батак, Клисура, Перущица, Брацигово, Панагюрище и Копривщица, защото да забравиш загиналите е като да ги убиеш повторно."
Теодора Пейчинова, директор на Исторически музей - Батак
Слово 2022 г., Теодора Пейчинова, директор на Исторически музей - Батак
Лето 1876- то! Пролетно вълнение. Тревога, страх и трепет. Априлският аромат на трева и разцъфнали дръвчета се смесва с миризмата на барут. Българите се готвят за въстание! Кратковременното и кърваво Априлско въстание, което има за последица Руско-турската война и нашето освобождение.
И ето Батак в навечерието на въстанието. Каква трескавост владее мало и голямо и каква събуденост в погледите! Готви се нещо. Младежите правят тайни събрания. Апостоли идат и заминават.
Ей го Волов идва в Батак! Той е в къщата на Петър Горанов, дето са събрани първенците и чорбаджиите. Държи пламенно слово: „България трябва да въстане!“ И правят революционен комитет. Остават следи в сърцата и умовете. Пръв път се чуват такива опасни думи, изказани открито!
Какво правят тия хлапаци от първо отделение ведно с дядовците им при огнището вкъщи? Нещо правят там? Стопяват олово и леят куршуми.
А тия млади жени - домакини с престилките? Шият четнически униформи, плетат навуща, увиват фишеци.
Какво месят в нощвите с такава тревога и възбуждение бабите? Месят и пекат сухари за утрешните въстаници, когато стане нужда да потърсят прибежище в планината.
Всичко това се върши скришом и всичко това е известно.
Тук череши няма, ама в Дъбака - дъб колкото искаш! Един ден дъбови дървета се секат. Отсичат се най-хубавите, дебелостволи дървета. Защо ги отсичат? Отсича ги някой по заповед на старейшините. Техните стволове се одялват и ги пробиват с голям свредел. Овъртат железни обръчи. Това са баташките топове. С тях ще гърмим против турските войски!
В ковачницата на Георги Цурев свети цяла нощ и удря чукът: изковават се ножове и ятагани за въстанието. Тюфекчията ще прави и железен топ, модерно оръдие! По дюкяните се изпродаде оловото и барута, разкупиха се всички волски кожи за цървули.
Извън града при манастира цял ден гърмят пушки. Въз какво стрелят? Младежи стрелят на нишан, обучават се, за да могат да улучват турците, кога настане борбата. С кремъклийки пушки ще правят въстание!
В една стая на училището хубава чернокоса мома бродира нещо на зелен копринен плат. Какво бродира? Бродира със сърма лъв и думите: „Свобода или смърт“!
Ентусиазъм, роден от една велика идея - СВОБОДА, чакана, жадувана, мечтана пет века! Тая идея прескача от балкан на балкан, от поле в поле, окрилява духовете, хвърля пожарни искри в сърцата.
И донасят на Петър Горанов един калпак с лъвче-знак! Кървавото писмо, препратено от Брацигово попада в предателски ръце и не стига в Батак. Въстанието избухва!
То е потушено и удавено в кръв. След няколкодневни битки китното родопско село е сринато и опожарено. Изпепелени са 700 къщи. Загиват около 5000 души - мъченици за вярата Христова и свободата българска. Това е краят на баташката кървава пролет 1876.
През тази пролет черквата дава поповете си, училището даскалите си, полето орачите си, майките - синовете си пред олтара на Отечеството! Но жертвите не са напразни. Пролятата кръв до държавите стари потече и пътя отвори! Ето защо казваме, че без Батак, нямаше да има свободна България! Раждат ли се всеки ден такива велики сърца?
Днес отдаваме почит, дълбока признателност и преклонение към дедите ни, на които дължим свободата.
Поклон, Батак! Хиляди пъти поклон пред твоите смели чеда!
Моля всички тук присъстващи „На колене, долу шапките, напреде ни е Батак" - светинята българска!
Скъпи гости, и днес шествието ще водят децата на Батак.

Батак, май 2019 г.
© Исторически музей - БатакЛитийно шествие - поклонение по паметните места от април 1876 г.
Исторически музей - Батак с подкрепата на Община Батак, Църковно настоятелство при храм „Успение Богородично”- Батак, Народно читалище „4-ти май-1897г.“- гр. Батак и комитет "Родолюбие" - Пловдив, кани всички родолюбиви българи, жители и гости на Батак, на традиционното Литийно шествие - поклонение по паметните места от април 1876 г. на 15 май 2022 г. /неделя/.
Начало: 11:00 часа пред Исторически музей - Батак. (Посетете страницата на събитието във Facebook.)
Цветя и венци ще бъдат поднесени пред:
1. Паметник на Богдановия хълм - издигнат от признателните потомци по инициатива на Поборническото дружество в Батак през 1911 г. в памет на загиналите в Априлската епопея 1876 г. 636 мъже, жени и деца от Батак.
2. Църква „Света Неделя”- историята е отредила този храм да се превърне в светиня за българите. Тя е Малката църква в центъра на Батак, в която без да искаш влизаш с наведена глава и Голямата църква на България, от която излизаш с високо вдигната глава.
3. Бюст–паметник на княз Алексей Церетелев - руски дипломат. Член на Европейската анкетна комисия, разследвала кървавите погроми на Априлското въстание 1876 г. във въстаналите селища от ІV революционен окръг.
4. Паметник на загиналите в Априлската епопея - Батак - издигнат от признателния арменски народ през 2006 г.
5. Бюст-паметник на Трендафил Тошев Керелов - член на Революционния комитет в Батак. Изгорен жив на ръжен от башибозука през Април 1876 г.
6. Паметник на загиналите батачани във войните за национално освобождение, за единна и свободна България.
7. Паметник на Драган Манчов – бележит възрожденец, книгоиздател и революционер, роден в Батак. Деен радетел за националното ни освобождение.
8. Паметник на виконтеса лейди Емили Странгфорд – Благодетелката на Батак.
9. Паметник на Джанюариъс Макгахан – военен кореспондент на в-к „Дейли нюз”. Член на Европейската анкетна комисия, посетила Батак през юли 1876 г. Неговият репортаж „Батак –долината на смъртта и хората без сълзи” потресе цивилизования свят и накара световната общественост да се застъпи за българската кауза и решаването на въпроса - Освобождението на България.
10. Паметник на Виктор Юго – френски писател. Застъпник на българските интереси пред френския парламент.
11. Паметник в м. Вакъфа, Беглишките хармани - издигнат от признателните потомци по инициатива на Поборническото дружество в Батак през 1912 г. в памет на загиналите в Априлската епопея 1876 г. 580 мъже, жени и деца от Батак.