Балканският водовъртеж

България

На Балканите е отминало бурно десетилетие с много войни, оставили отпечатък върху историята и географията на България. През февруари 1921 г. National Geographic предлага на своята аудитория един вид равносметка. От Джордж Хигинс Моузес
 На Балканите е отминало бурно десетилетие с много войни, оставили отпечатък върху историята и географията на България. През февруари 1921 г. National Geographic предлага на своята аудитория един вид равносметка. Неин автор е американският сенатор Джордж Хигинс Моузес, заемал поста посланик в Гърция и Черна гора и като такъв участвал в празненствата по случай пълнолетието на Борис III през 1912 г. Въпреки неуспехите на България и погрешния - в очите на света - избор, който страната прави в „Голямата война", читателите отново ще срещнат един трудолюбив и храбър народ, подведен от егоистичните си управници. Заедно с вече познати неща - за историята, розовото масло и невероятния прогрес на малка България. Но може би по-интересното е друго - да научим колко далечни за западния човек са били Балканите, по-легендарни дори от митичните Антиподи. Защото почти век по-късно отново се опитваме да преминем от другата страна на границата...

Изтокът е въплъщение на загадъчността. Независимо от това, дали ще го възприемем в по-общ аспект и като цяло - като люлка на раситеи на извор на човешката история - или пък в ограничените рамки на някой от тези дялове (Далечен, Среден и Близък), на които писатели, картографи и дипломати са го разделили за повече удобство, ще открием същите призрачни и неуловими елементи на народностни качества и превъзходство на мисловното развитие и усърдие, както и същата смесица на политика и религия, които от незапомнени времена са омайвали и обърквали изследователи, мисионери и политици.

Основните глави от историята на Изтока са написани с кръв. Това са истории за насилие, грабежи и убийства. Победата винаги е принадлежала на по-силния. Делът, който Близкият изток има в цялата тази бъркотия от завоевания и революции, диващина и прогрес, фанатизъм и вяра, рицарство и малодушие, храброст и зверство, чест и лукавство, е характерен за целия регион. И все пак може би именно поради, а не въпреки факта, че се намира най-близо до нас - или защото лежи встрани от утъпканите пътища, - много е вероятно ние от западния свят да възприемаме Близкия изток като по-неуловим и легендарен дори от Ориента и Антиподите.

„Изтокът е Изток и Западът е Запад и нивгаш двоицата не ще се срещнат", пее Ръдиард Киплинг; но в Близкия изток те се срещат, въпреки че никога не се смесват. Животът там е любопитен и примамлив калейдоскоп от европейски и ориенталски черти и от старинност и модерност, в който от време на време се смесват скръбни преживелици от по-ранни дни, когато моралът и методите, обичаите и обстоятелствата са се формирали според съществуващия в момента ред и във всеки следващ момент са подлежали на атаки и отхвърляне.

Трудно е да определим точни териториални граници на Близкия изток; а за Балканите можем да кажем същото, което Дули написа за Филипините - че преди световната война малцина американци са знаели дали става дума за планини или за консервирани храни. Въпреки това за настоящите цели можем да приемем, че Близкият изток обхваща тези територии, които започват от дъното на Адриатика и продължаватнадолу по Далматинското крайбрежие и полите на Егея до Босфора. Могъщият Дунав почти го разполовява от север на юг, докато в напречното направление е разделен на две от Балкана. Усмихнати морета мият бреговете му - от Мирамар до Златния рог. На север се издигат мрачните Карпати.

Тук живеят десетки народи, всеки от които има свой костюм и свои обичаи. Те говорят множество езици и изповядват наполовина толкова религии. Случвало се е общата кръв или вяра, общата омраза към някой ужасен потисник, общата жажда за земи или власт или общото чувство за самосъхранение да доведе до обединяване на усилията в дипломация или война. Струва ми се обаче, че те никога не са действали в унисон и никога дори малцина сред тях не са се обединявали за по-дълго време.

Най-очевидно господстващата черта на Близкия изток - и вероятно тази, която най-много е допринесла за разделянето на народи, които иначе биха намерили обща посока - е бъркотията от езици. А на много места ръка за ръка с нея върви разделение по раса, религия и национална политика.

България заема важно място в балканската история. В рамките на едно поколение свобода тя постигна невероятен прогрес и по време на Първата балканска война увенча постиженията си с изключителна доблест. Една ужасна грешка я смъкна от този сияен връх и є създаде лоша слава, която по никакъв начин не се дължи на качествата на народа є, а на своеволния и шовинистичен държавник, чийто съдбовен замисъл за един месец унищожи всичко, за постигането на което създателите на Балканския съюз работиха две години. Неговата безумна лудост унищожи в очите на почти целия свят този образ на българските качества и мъдрост, който с много труд беше съграден от едно толкова невзрачно начало. Българският цар направи втора грешка, когато в световната война хвърли жребия на народа си с този на тевтонските сили. Тя повлече след себе си една още по-голяма катастрофа.

Историята на България малко се различава от тази на нейните посестрими на Балканите; всички глави са написани с кръв. Бащата на историята Херодот първи отбелязва дивите тракийски и илирийски племена, които обитават тази част от полуострова. Онова, което той е написал за тях преди векове, доби особено горчив привкус през тези последни тъжни дни от българския опит: „Само ако бяха управлявани от един човек и можеха да се разберат помежду си, те щяха да са най-великият от всички народи."

Обаче онези древни българи без съмнение са били с различни корени от тези, които носят името днес и които са си чисти славяни - дори повече от русите. Трудно е да се каже кога славяните за първи път са оставили следа в тези земи, но те са тук вече повече от хиляда години. Напуснали са своята прародина и с течение на времето потомците им заселили много от земите от Евксинския понт до Адриатика. Те рано прегърнали християнството и от времето на първия Борис чак до последния - за честването на чието пълнолетие аз помогнах преди няколко години - религията е играла важна роля в българската политика.

В един известен пасаж Гибън отбелязва, че „славата на българите е ограничена в тесни граници - както във времето, така и в пространството"; и наистина е така независимо дали говорим за онази далечна епоха, когато императорът Симеон е дал на българите техния Златен век, или за настоящия момент - когато по-малко от четиридесет години стигнаха да бележат въздигането на страната от ужасяващо робство до сила и просперитет. И сега, осем години след завършека на триумфалната Балканска война, тя отново е безславна и разбита нация.

Поради голямата си близост с настъпващите сили на Пророка българите по-рано от другите християнски народи на Балканите паднали в плен на турците; и турското господство в България, започнало още от XV в. и продължило до много късно през XIX в., е най-мрачната епоха в аналите на този народ. Дългите столетия на турски безчинства постоянно били прекъсвани от неуспешни бунтове, потушавани с все по-голяма жестокост. Накрая бруталните кланета от 1876 г. вдъхновиха г-н Гладстон за известната кампания от Мидлодиан, дадоха на царя удобен претекст да нападне султана и предизвикаха Руско-турската война.

Войната свърши с договора от Сан Стефано, който се опита да установи една голяма България; но благодарение на Дизраели британското влияние предизвика Берлинския конгрес и най-накрая една малка България си осигури място на световната заседателна маса.

Мястото беше скромно, но с невероятна храброст българите се заеха да го направят по-добро и историята на българското развитие в рамките само на едно поколение намира малко паралели сред съвременните народи. Като изключим унизителната война с някогашните є съюзници и последвалия самоубийствен съюз с пангерманизма, напредъкът на България беше постоянен и забележителен въпреки големите препятствия. Трима монарси са седели на смутния є трон. При първия българската армия изоставена от руските си наставници в навечерието на битката - стигна до портите на Белград, при втория българското знаме достигна до предните отбранителни линии на Цариград, а при третия страната поднови още веднъж бавния си марш напред.

Столицата София, най-големият град Пловдив, основното пристанище Варна, старото седалище на властта Търново и много други по-малки центрове са градове, с които всяка нация би могла да се гордее.

Страната притежава големи ниви с пшеница, обширни гори и богати мини, които всичките са направени да отговарят на това търпеливо трудолюбие, в което българският селянин може да бъде пример за всичките си балкански съседи. Уникален продукт, който носи и най-голяма печалба, е розовото масло, с което Южна България снабдява целия свят и което е обогатило селяните земевладелци от този край отвъд най-смелите им мечти.

Преди подписването на Ньойския договор обучението за българската армия започваше още от детските години и според мен вече несъществуващите български военни сили продължават да са сред найефективните бойни машини в света. Първоначално създадени от руския гений и предназначени да подпомагат силите на Русия при нейното напредване към южните морета, те бяха поддържани от българския народ с цената на неизчислими данъци и повинности.

Но спомените за Сливница, Люлебургаз, Кърк-Клисе и Одрин не трябва да бъдат помрачени от последните събития, предизвикани от погрешното и фатално разделение на мненията сред малцина лидери, от които егоистите и упоритите постигнаха своето и така отредиха на България толкова окаяно място в очитена света. Само че някой ден търпеливото упорство на нейния народ отново ще я извиси триумфираща в тези победи, които са характерни не само за войната, но и за мира.