Тонка Обретенова (1812 - 1893).
© Wikimedia Commons“Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв! “
Тонка Тихова Обретенова е родена през 1812 г. в село Червен, Русенско. Участва в националноосвободителна борба, като оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския частен революционен комитет. Нейният дом е сигурно убежище и организационен център на революционните дейци. Тя е съратник и доверено лице на Васил Левски.
В борбата за свобода се включват и нейните деца. Петър и Ангел Обретенови са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Никола Обретенов е централна фигура в Русенския частен революционен комитет, участва в четата на Христо Ботев. Георги Обретенов е четник в четата на Стоил войвода в Старозагорското въстание. Петрана Обретенова ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета (1875). Анастасия Обретенова е женена за революционера, писател и публицист Захари Стоянов. Той разказва за нейната личност и живот, посветен на борбата за свобода в своите “Записки по българските въстания”, където я нарича баба Тонка и така обезсмъртява името и делото ѝ в народната памет.
“...Късно една вечер, когато щяла да си ляга вече, потънала в дълбоки мисли и грижи, чула из двора шумотевица от хора и дрънкание на сабли, които се приближили до вратата и хлопат да им се отвори. През главата на баба Тонка минали хиляди лоши размишления. Например, тя си въобразила, да не би с първо отваряние да види главите на синовете си, натъкнати на нож, или пък тях самите да ги карат вързани и др. т. Но всичко това тя можала да скрие чудесно и хладнокръвно, без ни най-малко смущение отворила вратата. Пред нея стоели русчукският табор-агасъ с няколко мютефиши и заптии.
- А, вие ли сте били, ефендим? Пък аз се уплаших да не бъдат някои непознати хора - казала тя радостно и засмяно, като да е видяла някои стари приятели, отсъствували дълго време. - Заповядайте, седнете - продължила тя, - като за вас скъпи гости къщата ми е завинаги отворена. Ще ми простите само, че малко попрехвърлих тая вечер, и няма да се разсърдите, ако кажа някоя безсолна дума.
Табор-агасъ бил смутен от тоя прием; колкото да се мъчил той да поддържа своето официално положение и да пази приличната сериозност и строгост, пак не можал да се стърпи да се не засмее, когато баба Тонка се отпуснала да говори разни анекдоти и приказнички, от ония, които се нравят на турците. Малко по малко той изгубил ревността си относително целта на това нощно посещение, което, по всяка вероятност, било предприето да се направи обиск на бабината Тонкина къща. Табор-агасъ се задоволил само с това да я попита колко синове имала, при нея ли са живели, или в друг някой град и понастоящем где се намират.
След заминуванието на тоя чиновник, при всичко че не се случило нищо извънредно, но това негово нощно посещение не предсказвало нищо добро, баба Тонка се тръшнала на леглото си и през цялата нощ не можала да затвори очи...”
Името на Баба Тонка носят село в Община Попово, област Търговище, Математическата гимназия в Русе и залив на о-в Ливингстън, Антарктида.