Археолозите откриха египетска царска гробница, но на кого принадлежи?

През декември и януари екип от американски и египетски археолози проучват гробницата на около 3600 години близо до археологическия обект Абидос, на ръба на пустинята западно от Нил и на около 30 км северозападно от съвременния град Луксор в Южен Египет. Министерството на туризма и антиките на Египет съобщи за находката в публикация във Facebook миналия месец.

Но името на фараона, който някога е бил погребан там, е неизвестно, както и много от подробностите за династията на царете, към която е принадлежал.

„Египет е бил разделен на множество съперничещи си царства, когато тези владетели са управлявали“, казва Джо Уегнър, египтолог от Пенсилванския университет, който ръководи разкопките. „Имало е много конфликти и сътресения.”

Един от най-старите градове в Египет, Абидос е бил център на култа към бог Озирис, синтез на различни египетски вярвания за смъртта и задгробния живот. Съвременното име идва от гръцка версия на древноегипетското име Abedju.

Царският некропол - от гръцките думи за "град на мъртвите" - е създаден близо до Абидос през около 1839 г. пр.н.е. с погребението на могъщия фараон от XII династия Сенусрет III. Но скоро след това Египет става жертва на фракционни владетели.

Ранните египтолози разкопават гробницата на Сенусрет в Абидос през 1901 и 1902 г., но мястото е изоставено в пустинните пясъци няколко години по-късно.

В средата на 90-те обаче екипът на Уегнър започва нова фаза на разкопки в Абидос; освен че правят нови проучвания на гробницата на Сенусрет, те откриват гробниците на няколко „изгубени“ царе, включително гробницата на фараона Сенебкай през 2014 г.

Всички те са от една и съща династия, управлявала в Абидос, и техните гробници датират от последните фази на царския некропол, приблизително между 1650 г. пр.н.е. и 1550 г. пр.н.е., казва Уегнър.

Това било в края на Втория преходен период - „тъмен период“ в египетската история, когато много царе оцеляват само няколко години след като се възкачват на трона, казва Уегнър.

Делтата на Нил и по-голямата част от Египет на север от Абидос по това време били управлявани от хиксосите - чужда династия от Изтока - докато по-голямата част от юг е управлявана от фараони от древния град Тива, център за поклонение на бога създател Амон.

Малко се знае за „изгубената“ династия, управлявала в Абидос през това време, и изглежда само Сенебкай е записан в традиционните списъци на древните египетски царе.

Новооткритата гробница в Абидос е малко по-стара от гробницата на Сенебкай и може да е била предназначена за някой от неговите предци, въпреки че титлата фараон не винаги е преминавала от баща на син.

Конструкцията сега лежи под около 6 м пясък, с варовикови стени, изрязани в основна скала, и сводест таван от глинени тухли. В гробницата не са намерени човешки останки и следователно няма да са възможни изследвания на древна ДНК, казва Уегнър.

Местоположението на гробницата, огромният размер и йероглифните надписи, изписани с мазилка върху тухли на входа на варовиковата камера, я идентифицират като място за почивка на фараон. Тези надписи призовават богините Изида и Нефтида, но името на царя, погребан там, не може да бъде разчетено, казва Уегнър.

Новооткритата гробница е много по-голяма от гробницата на Сенебкай, което предполага, че може да е била за един от царете основатели на династията.

Тя е била разграбена от крадци на гробници в древността, така че сега няма останки от гробове, саркофаг или мумия. Но това, което е оцеляло, загатва за изгубеното ѝ великолепие.

„Мисля, че това може да е било много богато погребение за този период в Древен Египет“, казва Уегнър. „Архитектурата е доста впечатляваща, така че мисля, че вероятно е привлякла крадци на гробница сравнително рано и вероятно многократно.“

„Това откритие е много важно“, казва Анна-Латифа Мурад-Шизек, историк и археолог от Чикагския университет, която не участва в разкопките. „Това допълва силно ограничения набор от данни за владетелите на този регион и за един очарователен период, когато Египет е бил контролиран от конкуриращи се сили.“

Вторият преходен период приключва около 1550 г. пр.н.е., няколко поколения след като този неназован цар е бил погребан и може би скоро след управлението на Сенебкай.

То завършва с прогонването на хиксосите и обединението на Египет под властта на тиванския фараон Яхмос I, който основава XVIII династия на царете и Новото царство на Египет – епоха на просперитет, продължила почти 500 години.

Уегнър казва, че Египет някак си се е ориентирал в този времеви конфликт и вътрешна фрагментация , така че Вторият преходен период е ключът към разбирането как се е развило Новото царство.

„Този период бил основата за това“, казва той. „Всяка нова находка ни дава допълнително парче от пъзела.“

Уегнър се надява новооткритата гробница да доведе до откриването на гробници на други ранни фараони от „изгубената“ династия от Абидос. "Ние сме почти сигурни, че има повече от тях", казва той.

Египтологът от Йейлския университет Никълъс Браун, който не участва в изследването, отбеляза паралели с откриването на гробницата на Тутмос II по-рано тази година. Това е първата царска гробница, открита близо до Долината на царете след откриването на гробницата на Тутанкамон през 1922 г., въпреки че все още не са открити всичките ѝ съкровища.

Браун казва, че царското гробище в Абидос е предшественик на Долината на царете, която е създадена в първите етапи на Новото царство.

„Виждаме този модел в цялата египетска история, със семействата на царските особи, създаващи свои собствени свещени гробни места“, казва той.

В момента Браун ръководи разкопки в Дейр ел-Балас, на брега на Нил, около средата между Абидос и Луксор, където тиванските царе може да са започнали някои от военните си кампании срещу по-северно намиращите се хиксоси.

„Ще бъде много интересно да видим как всичко се вписва в това, което смятахме, че знаем за този период и различните фракции, които управлявали в Древен Египет“, казва той.