Археолози откриха първата изцяло мраморна статуя в България в Хераклея Синтика

България Наука Цивилизация

Уникалната находка е откриха от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински в Cloaca Maxima (Големия канал) на античния град край Рупите до Петрич. Тя е изключително запазена и е “великолепна”, казват археолозите.

Мраморната статуя, открита в Хераклея Синтика, е висока над 2 м.

Мраморната статуя, открита в Хераклея Синтика, е висока над 2 м.

© Archaeologia Bulgarica

Статуята е висока над два метра и вероятно изобразява Хермес, едно от най-популярните божества в района, коментира проф. Вагалински.

„Предстои ни още много работа и не искам да прибързвам със заключенията, но отсега мога да кажа, че тази антична статуя е не само най-добре запазената сред откритите тук, а и изобщо на територията на България. Предполагам, че някогашните жители на града са я положили в пръстта на това място след голямото земетресение през IV век – за да съхранят за по-добри времена едно от старите си божества в период, когато християнството вече е официалната религия“, казва още археологът.

© Archaeologia Bulgarica

Скулптурата все още не е разкрита изцяло - лявата ръка с преметната около нея дреха още не е освободена напълно от пръстта. Правена е от майстор, използвал цял мраморен блок, вероятно през II век. Според археолозите има паралели с други изображения на бог Хермес, от известен иконографски тип е, но са запазени много малко подобни статуи по света.

Този участък е частен и Общината не може да проведе трайна консервация и реставрация като в общинския парцел. Тези строежи и стени, които са частен имот, ерозират. Именно поради тази причина археолозите са решили да отворят решетките на канала, които са сложили за безопасност и да проверят какво е състоянието му. "Почиствайки много внимателно, за да установим какво е състоянието на стените, се видя мрамор", разказа проф. д-р Людмил Вагалински, цитиран от БТА.

© Archaeologia Bulgarica

Вече се прави специална конструкция, с която тежката скулптура да може безопасно да се извади от Cloaca Maxima, да се опакова и да се повдигне с кран, за да бъде пренесана в музея в Петрич, където ще бъде изложена за посетители след необходимата реставрация и консервация.

Античният град Хераклея Синтика

Хераклея Синтика, 2023 г.

Хераклея Синтика, 2023 г.

© Ани Манева

Градът, основан през ІV в. пр. Хр. в племенната територия на траките-синти, носи името на митичния герой Херакъл (Херкулес), който се смята за родоначалник на династията на древните македонски царе.

В древността Хераклея Синтика е основният град в североизточните предели на древното македонско царство. Оттук Александър Велики потегля на поход срещу съседни тракийски племена преди да завоюва огромната Персийска империя. В средата на ІІ в. пр. Хр. Хераклея Синтика е покорена от римляните. Градът е покровителстван от самия Октавиан Август – основателят на Римската империя.

Първите разкопки са правени от проф. Атанас Милчев през 1958 г., но системни такива започват през 2007 г. под ръководството на доц. Людмил Вагалински и Исторически музей Петрич. При проведените археологически проучвания се установява, че градът е бил модерен и е имал интензивен социално-икономически и религиозно-културен живот.

Хераклея Синтика и днес впечатлява своите изследователи и посетители. Сградите са представлявали изящни постройки, а представителните сгради на античния град са били изградени, следвайки градоустройствен план съгласно принципите на Хиподамовата система.

В Хераклея Синтика всичко, което ще видите е такова, каквото са го оставили древните му обитатели. Откритията само се укрепват и консервират.

Разкопките на Хераклея Синтика продължават, а най-интересното тепърва предстои, се казва на сайта на Историческия музей в Петрич.

Овчар и стадото му минават над античния град, снимка от 2023 г. Археологическите разкопки на Хераклея Синтика под ръководството на доц. Людмил Вагалин...

Овчар и стадото му минават над античния град, снимка от 2023 г. Археологическите разкопки на Хераклея Синтика под ръководството на доц. Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) започват през 2007 г.

© Ани Манева