Културни влияния и народна памет: Днес е Архангелова (Велика) задушница

България • от

Някога семейните празници носели не само красота и щастие, но те изиграват и огромна роля за опазването на народностно-националното самосъзнание на българския народ.

Варено жито с орехи, обредна храна на Задушница. Житото е една от основните храни за човека. Символизира плодородието, земята и цикличността на живота...

Варено жито с орехи, обредна храна на Задушница. Житото е една от основните храни за човека. Символизира плодородието, земята и цикличността на живота, символизира възкресението.

© Илюстрация: IStock

Именно чрез семейните обичаи и обреди подрастващите и младите хора се научават да обичат, почитат и пазят родния си език и културата на предците. А семейните обичаи следват трите основни цикъла на човешкия живот – раждане, женитба, смърт.

Обичаите и обредите, свързани със смъртта са сред най-архаичните. Те са силно свързани с представите за душата и това, което се случва с нея в отвъдното. А представите и вярванията при различните народи всъщност стават причина за възникването на тази обредност, както и за нейното усложняване.

Народите по света, включително и българският, имат дни в годината, определени за почит към паметта на починалите предци и близки. Мексиканският Ден на мъртвите (Día de Muertos - 1 и 2 ноември) например, в който се преплитат католицизъм и местни традиции, е съпътстван от повсеместни чествания, семейни събирания и карнавални шествия в селищата и на специално украсените гробища.

Празникът Хелоуин (Halloween), който води началото си от келтски езически обичай, се провежда на 31 октомври – ден преди честването на католическия Ден на вси светии. (Българският аналог на Хелоуин е древният езически ритуал на кукерството, който цели прогонване на злото.)

През 853 г. папа Григорий IV утвърждава в католицизма 1 ноември като Ден на вси светии в опит да замени езическия ритуал. Православният свят също отбелязва ден на вси светии, който обаче се нарича Неделя на всички светии и се отбелязва през пролетта, в първата неделя след Петдесетница.

И докато в католическия свят, включително в Мексико и няколко други страни от Латинска Америка, 1 и 2 ноември са дните, отредени за почит към починалите предци, православните християни почитат своите мъртви най-тържествено по време на трите големи задушници от календарната годината.

Задушниците са дни за възпоменаване на душите на починалите, когато се извършват и църковни помени за мъртвите. Православната традиция отбелязва три големи задушници. Това са Месопустна (Голяма) задушница – чества се в съботния ден срещу Неделя Месопустна или Месни заговезни, Архангелова (Велика) задушница – чества се в събота преди Архангеловден и Черешова задушница – чества се в събота преди празника Петдесетница. (Помени-задушници се правят и на Коледа, Великден и Гергьовден.)

Събота е денят, определен от Православната църква за ден на покойните. В българската традиция събота също е ден на мъртвите, когато се правят всички помени, задушници и свързаната с тях обредност.

Събор на Св. Архангел Михаил (Архангеловден)

Отбелязваният от църковния канон празник Събор на Св. Архангел Михаил (8 ноември), наричан от хората Архангеловден и Хрангеловден, е свързан с представата за деветте ангелски чина, разпределени в три йерархии – горна, средна и долна.

Църквата въвежда празника като противодействие на юдеите еретици, които залитат в езическо преклонение пред Слънцето, Луната и звездите, като смятат ангелите за създатели на видимите твари и по-висши от Христос.

С утвърждаването на празника Събор на Св. Архангел Михаил православното духовенство налага идеята за появата на деветте англески сана в деня на Страшния съд, наричан Ден осмий. На 8 ноември се частва денят на Св. Архангел Михаил, тъй като той е считан за чино-началник и воевода на всички ангели от йерархията – серафими, херувими, сили, власти и начала (Р. Попов).

Задушница, 1890 г. Иван Мърквичка.

Задушница, 1890 г. Иван Мърквичка.

Архангелова задушница

Според народната представа Архангел Михаил е ангелът, който се спуска при всеки умиращ и вади душата му с меч. Затова и е наричан вадидушник или душовадник. След това той я пренася в отвъдния свят, където заедно със Св. Петър я въвеждат в райската градина, ако е праведна, или в пъкъла, ако е грешна.

Почитането на Архангел Михаил като светец-покровител на мъртвите закономерно води до честването на една от големите годишни задушници в съботния ден преди неговия празник. На Хрангелово одуше (Архангелова задушница, още Рангелова задушница) се отива на гробовете на починалите родственици, за да се почистят и украсят с цветя. Според традицията най-старата жена ги прелива с вода и вино, и раздава хляб и варено жито за Бог да прости.

На всички задушници се правят общи трапези около гробовете. Но на Архангелова задушница, която е последната за годината, се занасят седем различни ястия, включително някои от любимите на покойния, за да чуят благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.

На Задушница се правят и раздавки на храна на близки и на непознати хора, като помен за починалите.