
Варено жито с орехи, обредна храна на Задушница. Житото е една от основните храни за човека. Символизира плодородието, земята и цикличността на живота, символизира възкресението.
© Илюстрация: IStockИменно чрез семейните обичаи и обреди подрастващите и младите хора се научават да обичат, почитат и пазят родния си език и културата на предците. А семейните обичаи следват трите основни цикъла на човешкия живот – раждане, женитба, смърт.
Обичаите и обредите, свързани със смъртта са сред най-архаичните. Те са силно свързани с представите за душата и това, което се случва с нея в отвъдното. А представите и вярванията при различните народи всъщност стават причина за възникването на тази обредност, както и за нейното усложняване.
Народите по света, включително българският, имат дни в годината, определени за почит към паметта на починалите предци и близки. Мексиканският Ден на мъртвите (Día de Muertos - 1 и 2 ноември) например, в който се преплитат католицизъм и местни традиции, е съпътстван от повсеместни чествания, семейни събирания и карнавални шествия в селищата и на специално украсените гробища.
Празникът Хелоуин (Halloween), който води началото си от келтски езически обичай, се провежда на 31 октомври – ден преди честването на католическия Ден на Вси светии. (Българският аналог на маскирането на Хелоуин е древният езически ритуал на кукерството, който цели прогонване на злото.)
През 853 г. папа Григорий IV утвърждава в католицизма 1 ноември като Ден на Вси светии в опит да замени езическия ритуал. Православният свят също отбелязва Ден на Вси светии, който обаче се нарича Неделя на всички светии и се отбелязва през пролетта, в първата неделя след Петдесетница.
И докато в католическия свят, включително в Мексико и няколко други страни от Латинска Америка, 1 и 2 ноември са дните, отредени за почит към починалите предци, православните християни почитат своите мъртви най-тържествено по време на трите големи задушници от календарната годината.
Задушниците са дни за възпоменаване на душите на починалите, когато се извършват и църковни помени за мъртвите. Православната традиция отбелязва три големи задушници. Това са Месопустна (Голяма) задушница – чества се в съботния ден срещу Неделя Месопустна или Месни заговезни, Архангелова (Велика) задушница – чества се в събота преди Архангеловден, и Черешова задушница – чества се в събота преди празника Петдесетница. (Помени-задушници се правят и на Коледа, Великден и Гергьовден.)
Събота е денят, определен от Православната църква за ден на покойните. В българската традиция събота също е ден на мъртвите, когато се правят всички помени, задушници и свързаната с тях обредност.
Събор на Св. Архангел Михаил (Архангеловден)
Отбелязваният от църковния канон празник Събор на Св. Архангел Михаил (8 ноември), наричан от хората Архангеловден, Рангеловден, Св. Рангел Душовадник, Хрангеловден, е свързан с представата за деветте ангелски чина, разпределени в три йерархии – горна, средна и долна.
Църквата въвежда празника като противодействие на юдеите еретици, които залитат в езическо преклонение пред Слънцето, Луната и звездите, като смятат ангелите за създатели на видимите твари и по-висши от Христос.
С утвърждаването на празника Събор на Св. Архангел Михаил православното духовенство налага идеята за появата на деветте ангелски сана в деня на Страшния съд, наричан Ден осмий. На 8 ноември се частва денят на Св. Архангел Михаил, тъй като той е считан за чино-началник и воевода на всички ангели от йерархията – серафими, херувими, сили, власти и начала.

Задушница, 1890 г. Иван Мърквичка.
Архангелова задушница
Според народното вярванe душата на човек не може да излезе из тялото, ако не дойде Свети Рангел да я извади. Затова и той е наричан вадидушник или душовадник, а неговият ден (8 ноември) се празнува (с обредни хлябове и обща служба; някога във всяка къща се е колел курбан - овен или шиле), та по-леко да вади душата, когато дойде време за това.
Почитането на Архангел Михаил като светец покровител на мъртвите закономерно води до честването на една от големите годишни задушници в съботния ден преди неговия празник. На Хрангелово одуше (Архангелова задушница, още Рангелова задушница) се отива на гробовете на починалите родственици, за да се почистят и украсят с цветя. Според традицията най-старата жена ги прелива с вода и вино, и раздава хляб и варено жито за Бог да прости.
На всички задушници се правят общи трапези около гробовете. Но на Архангелова задушница, която е последната за годината, се занасят седем различни ястия, включително някои от любимите на покойния, за да чуят благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.
На Задушница се правят и раздавки на храна на близки и на непознати хора, като помен за починалите.