Северните ловци събирачи са били изкусни ковачи още преди 2000 години

Цивилизация

Проведени археологически разкопки разкриват пещи и камини за металообработване в днешна Североизточна Швеция.

Находки от Североизточна Швеция, включително тази бронзова катарама (показана от двете ѝ страни), разкриват усъвършенствана техника на металообработка...

Находки от Североизточна Швеция, включително тази бронзова катарама (показана от двете ѝ страни), разкриват усъвършенствана техника на металообработка сред ловците събирачи, живели там преди повече от 2000 години.

© Източник: NORRBOTTENS MUSEUM

Ловци събирачи, живели преди повече от 2000 години близо до покрива на света, изглежда владеели обработката на желязо толкова добре, колкото и земеделските общества, живеещи далеч на юг.

Разкопките в днешна Североизточна Швеция разкриват древни пещи и камини, които ловците събирачи използвали за металообработка. Изглежда животът в движение не е пречел на издръжливите народи, населяващи земите близо до Арктическия кръг, да обработват желязото и да изработват метални предмети, казва ръководителката на разкопките - археоложката Карина Бенерхаг от Технологичния университет в Лулео в Швеция.

Всъщност, ловците събирачи, които мигрирали през студените, гористи райони, осеяни с езера и блатисти местности, очевидно обменяли ресурси и знания, свързани с металургията и добива на метали, съобщават изследователите в доклада си.

Древните ловци събирачи от два шведски археологически обекта „вероятно са произвеждали повече желязо и стомана и са били по-социално организирани и отседнали, отколкото сме мислели досега“, казва съавторката на доклада Кристина Сьодерхолм.

Хората трябва да са се установили за продължителен период от време на места в близост до важни ресурси, като нaходища на метали, източници на дървесина (необходима за производството на дървени въглища), глина и камък (необходими за изграждането на пещите, използвани в производството на желязо).

Разкопките в днешна Североизточна Швеция разкриват древни пещи и камини, които ловците събирачи използвали за металообработка.

Разкопките в днешна Североизточна Швеция разкриват древни пещи и камини, които ловците събирачи използвали за металообработка.

© Източник: Cambridge University Press

Много изследователи разглеждат обработката на желязо като изобретение на големите селскостопански общества в Югозападна Азия преди повече от 3000 години. Обикновено се приема, че тази технология се разпространява към Европа, като в крайна сметка е възприета в опростена форма и от народите в Северна Скандинавия и в други арктически райони между 700 и 1600 г.

Но през последните години, тази хипотеза е поставена под въпрос. Все повече доказателства сочат, че древните технологии, включително металургията, са били усвоени сравнително рано от малките общества, казва археологът Маркос Мартинон-Торес от Университета в Кеймбридж, който не е част от екипа на Бенерхаг.

Първоначално Бенерхаг ръководи разкопките в археологическия обект, близо до град Сангис. Тук изследователите разкриват правоъгълна пещ за топене на желязо, оградена от каменни плочи с една отворена страна и с глинена шахта, пропускаща въздуха, издухван върху горящите дървени въглища, вероятно чрез мехове, поставени върху плоски камъни.

Радиовъглеродното датиране на древната пещ показва, че нейната възраст е между 200 г. пр. н.е. до 50 г. пр. н.е.

На около 500 м от пещта са открити керамични фрагменти, датирани от 500 г. пр. н.е. до 900 г. сл. Хр. Находките включват още множество рибни кости и най-малко три камини, където желязото от пещта е било повторно нагрявано и дообработвано.

В същия периметър изследователите откриват няколко железни и стоманени предмета, бронзова катарама (на снимката) и метални отпадъци с медни частици по повърхността. Това предполага, че в Сангис са обработвани различни видове метали, пише Science News.

Вече съществуват доказателства за производството на желязо в Южна Скандинавия преди повече от 2000 години. Така че откритията на подобни стари железни изделия, по-далеч на север, имат смисъл, казва археометалургът Тило Ререн от Кипърския институт в Никозия, който не участва в изследването.