Запознайте се с любимите ара от столицата на Венецуела

Природа Цивилизация • •

Каракас е дом на стотици ярко оцветени папагали, превърнали се в талисмани на града.

Синьо-жълт ара (Ara Ararauna) разперва криле, докато каца на покрив в квартал Макаракуай в Каракас, Венецуела.

Синьо-жълт ара (Ara Ararauna) разперва криле, докато каца на покрив в квартал Макаракуай в Каракас, Венецуела.

© Фотограф: Алехандро Сегара

За моментна почивка от изолацията по време на пандемията от COVID, Елинор Замора се качва на покрива на сградата, в която живее, за да поеме глътка свеж въздух. Там, през 2020 г., тя се натъква на изненадваща гледка: десетки огромни, цветни ара се събират точно преди залез слънце, привлечени от съсед, който ги храни. Замора е хипнотизирана от величието на птиците и развълнувана от впечатляващата сцена. Подобно на птиците, и тя започва ежедневно поклонение до покрива, за да се наслаждава на тяхното великолепие.

„Без значение какво се случва, всеки знае, че в 16:00 ч. се прибирам в къщата си, за да се срещна с моите ара на покрива“, казва тя.

Птиците, които могат да нараснат до 90 см дължина, са символ на Каракас, столицата, съградена в долина, която Карибско море отделя от венецуелската крайбрежна планинска верига. Папагалите посещават покриви и балкони на безброй сгради в търсене на храна.

Ара стоят на покрив в квартал Макаракуай в Каракас, Венецуела, където се хранят. Видео: Алехандро Сегара

Хората ги хранят и заливат социалните мрежи със снимки на тяхното ярко синьо, зелено, жълто и червено оперение, и коментират поведението, характерите и привичките на отделните индивиди.

С времето птиците са се превърнали в талисмани на венецуелската столица.

Много цветове

Това, което прави каракаските ара уникални, е тяхното разнообразие, казва биологът Малу Гонзалес, професор в Университета “Симон Боливар”. „Имаме 17 вида папагали, които летят тук, включително 4 ара – всички ендемични за Венецуела“, обяснява Гонзалес.

Мараканата (Ara severa), предимно със зелено оперение, е най-малката и единствена в този район. Флагманският ара (Ara macao) е с жълта, синя и червена окраска, като националния трицветен флаг, тя произхожда от равнините и региона на Амазонка. Червено-зеленият ара (Ara chloroptera) поддържа малки популации в източната и западната част на страната. Последните две са изместени в небето над Каракас от синьо-жълтия ара (Ara ararauna).

Елинор Замора храни ара на покрива на жилищната си сграда в Каракас - навик, започнал в началото на изолацията заради COVID-19.

Елинор Замора храни ара на покрива на жилищната си сграда в Каракас - навик, започнал в началото на изолацията заради COVID-19.

© Фотограф: Алехандро Сегара
Лорънс Джинари стои на покрива на сградата си, за да храни ара. „Идват всяка сутрин и... ме събуждат“, казва той. Лорънс става създател на съдържание...

Лорънс Джинари стои на покрива на сградата си, за да храни ара. „Идват всяка сутрин и... ме събуждат“, казва той. Лорънс става създател на съдържание в TikTok и използва средствата, получени чрез платформата, за да купува семена за ара.

© Фотограф: Алехандро Сегара
Деветгодишният Габриел Замора гледа как два ара пристигат на балкона му с молба да бъдат нахранени.

Деветгодишният Габриел Замора гледа как два ара пристигат на балкона му с молба да бъдат нахранени.

© Фотограф: Алехандро Сегара

В исторически план, ара не са местни жители на столицата. Не е напълно ясно защо започват да гнездят сред палмите на града, но Гонзалес вярва, че главната причина е търговията с домашни любимци.

Когато хората говорят за ара в Каракас, те често споменават Виторио Поджи, италиански имигрант, който на младини спасява ранен синьо-жълт ара. Въпреки че Поджи не задържа птицата в плен, тя го последва, докато той кара мотоциклета си по улиците на столицата. Така Поджи става известен като „момчето ара“.

Благодарение на тази слава години наред много хора му носят ранени или болни птици, както и домашните си любимци ара, които вече не желаят да държат у дома си, за да се погрижи за тях.

Малу Гонзалес предупреждава, че ара не са предназначени за плен. „Истината е, че тези птици са ужасни домашни любимци“, казва тя. „Те са шумни, чупят всичко и създават бъркотия. Много хора ги вземат, защото са красиви. Първият месец е истинска идилия, но скоро става нетърпимо и хората търсят начини да се отърват от тях.”

Фотоспомени изпълват табло в дома на Виторио Поджи във Венецуела. Виторио, италиански имигрант от Генуа, става гледач на ара, след като един папагал н...

Фотоспомени изпълват табло в дома на Виторио Поджи във Венецуела. Виторио, италиански имигрант от Генуа, става гледач на ара, след като един папагал непохватно влязъл през прозореца му.

© Фотограф: Алехандро Сегара
Виторио Поджи и ара Панчо в дома им. На младини Поджи става известен като човекът, който говори с ара. С годините хората започват да му носят папагали...

Виторио Поджи и ара Панчо в дома им. На младини Поджи става известен като човекът, който говори с ара. С годините хората започват да му носят папагали, които вече не искат за домашни любимци.

© Фотограф: Алехандро Сегара

Така, в продължение на десетилетия, Поджи пуска в града десетки ара, предадени му от стопани, изтощени от съжителството с тях. Макар че това не е единствената причина за разпространението на папагалите, „отчасти благоприятства преобладаването на жълто-сините“, казва Гонзалес.

Хора и птици

Не е известно колко ара има в Каракас, но през 2016 г. Гонзалес е преброила между 300 и 400 жълто-сини.

И „тогава се случиха две неща“, казва тя. Протестите в Каракас през 2017 г. „се отразиха на популацията им“. Част от птиците вероятно са убити от сълзотворния газ и други смущения. След това настъпва пандемията. „Те се върнаха, за да заемат празните пространства и мисля, че числеността им се увеличи“, добавя Гонзалес.

Стенопис, илюстриращ летящи ара, направен от около 200 000 цветни капачки от художника Оскар Оливарес.

Стенопис, илюстриращ летящи ара, направен от около 200 000 цветни капачки от художника Оскар Оливарес.

© Фотограф: Алехандро Сегара

Гонзалес иска да разбере как взаимодействието с хората променя поведението на папагалите, чиито популации в естествените им местообитания намаляват. Част от това включва „болногледачите”, “които изпитват страст към тях – те им посвещават много време и това ги прави експерти“, казва тя. За да ги подпомогне в начинанието им, тя търси финансиране за разработване на приложение за запълване на база данни, така че да се осигури подкрепа за хората, които ежедневно наблюдават и хранят папагалите.

Не се знае достатъчно за това как градският живот влияе на птиците. Но Гонзалес обяснява, че някои промени са видни в самите ара. „Те се размножават с близки роднини и това води до по-чести мутации, които са много редки.“

Сред жилищните сгради летят синьо-жълтите ара. Те са моногамни и често летят по двойки.

Сред жилищните сгради летят синьо-жълтите ара. Те са моногамни и често летят по двойки.

© Фотограф: Алехандро Сегара

Някои от тези мутации са често срещани при малки популации в плен, които се размножават помежду си, но те рядко се срещат в дивата природа – например бялото оцветяване, което става все по-често в Каракас, чиито предели ара не напускат.

Друг феномен са хибридните ара, резултат от смесването на два различни вида. Отличителна черта на хибридите е изобилието от цвят – например оранжево, точно обратното на мутантите, които губят цвят, като белите.

Градски птици

Като цяло експертите препоръчват да не се хранят диви животни. В мангровите гори и другите им естествени местообитания, ара обикновено имат разнообразна диета и прелитат дълги разстояния. Но в града птиците ядат преработени храни, банани или няколко вида семена и водят относително заседнал начин на живот. Това означава, че каракаските ара може да имат по-кратка продължителност на живот. Понякога ги блъскат коли, а градското замърсяване може да повлияе на здравето им.

Тази променена диета, от своя страна, може да повлияе на репродуктивните им цикли, казва Гонзалес. „Изобилието от овощни дървета в Каракас, заедно със семената и храните, които получават по покривите, направи възможно увеличаването на популацията“, казва Гонзалес.

Фотографът Алехандро Сегара е роден в Каракас, а в момента живее в Мексико Сити. Той пътува за първи път у дома от началото на пандемията, за да снима ара. Последвайте го в Instagram.