Антон Дончев (1930 – 2022).
© БГНЕС“Когато отчаяние залее сърцето ти, вдигни поглед към небето. Там винаги летят птици. И помни, че една от тях носи благата вест.”
Антон Дончев е роден в Бургас на 14 септември 1930 г. в семейство на пощенски служители. Първите си стихове пише още в ранните се детски години, а на 25-годишна възраст публикува в съавторство първата си книга. Завършва гимназия във Велико Търново и право в Софийския университет. За кратко работи по специалността, но посвещава живота си на писателската професия.
Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“ е публикуван през 1961 г.
Антон Дончев добива световна известност с втората си книга „Време разделно“, която написва през 1963 г. за 41 дни (по свидетелства на автора). Безсмъртната творба разглежда насилствената ислямизация на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в. Романът е преведен на повече от 30 езика и е екранизиран през 1987 г.
“Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел."
„Време разделно“
Автор е на романите „Девет лица на човека“, 1989 г. „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“, 1968 – 1992 г. „Странният рицар на свещената книга“, 1998 г. „Трите живота на Кракра“, 2007 г. „Легенди за двете съкровища“, 2015 г. „Сянката на Александър Велики“, 2016 г. и др., на стотици разкази, репортажи, статии, книги за деца. Редактор и сценарист е в киното и телевизията в България и чужбина.
Антон Дончев е носител на много награди и отличия, включително на орден “Стара планина" I степен, с който е удостоен през 2001 г.
От 2003 г. е академик на Българска академия на науките.
Почина на 20 октомври 2022 г. на 92-годишна възраст.