Свети Андрей Първозвани – народният покровител на мечките, който носи изобилието

България • от

Свети Апостол Андрей Първозвани е първият от 12-те апостоли и брат на Свети Петър. Той проповядва християнството сред причерноморските народи и най-вече сред скитите, живеещи в днешните български земи.

Кафявата мечка е най-едрият хищник в България.

Кафявата мечка е най-едрият хищник в България.

© Илюстрация: IStock

През втората половина на I век загива с мъченическа смърт, разпънат на кръст с формата на буквата “X” в гръцкия град Патра, Римска империя. Църквата почита паметта му на 30 ноември.

А в народния календар на българите, денят на светеца е известен като Едрей или Едриндей, защото се смята, че от този момент денят започва да нараства. Затова на Андреевден се извършват поредица от обредни действия, чиято цел е да осигурят плодородие и изобилие през следващата година.

В българските зами на север от Стара планина, денят на светеца се почита като празник на мечките и се нарича Мечкинден. Народното предание разказва, че някога Св. Андрей бил отшелник в гората, където обработвал малка нива. Но една мечка изяла вола му. Той успял не само да я хване, но и да я обуздае. Впрегнал мечката в ралото на мястото на вола и така изорал земята си. Заради това, че подчил звяра, светецът се превръща в покровител на мечките.

В митологията на много европейски и азиатски народи, включително българският, мечката е символ на женското начало, на плодовитостта и раждаемостта. Затова на Андреевден традицията забранява на младите булки да похващат каквато и да било работа, за да наедреят по-скоро, тоест да забременеят и да родят здрава рожба.

Преди изгрева на Слънцето на 30 ноември, най-възрастната жена в семейството взема зрели царевични зърна (или намазан с мед хляб), които хвърля на покрива на къщата, изричайки думите: “На ти мецо кукуруз, че да не ядеш през лятото суровия, стоката и човеците!”

Появата на мечкар с мечка в селището се тълкува като добра поличба, която предвещава здраве и благополучие през новата година. (В недалечното минало, когато още съществува професията мечкар, е честа практика животното да гази хора с болки в кръста, за да оздравеят.)