Аксолотълът – популярен домашен любимец, изчезващ вид в природата

За разлика от други саламандри, които претърпяват метаморфоза, аксолотълите никога не надрастват своя ларвен стадий на растеж - феномен, наречен неотения.

Младежките им черти включват хриле, поникващи от главите им като грива, ципести крака, гръбна перка, която се спуска по дължината на тялото им, и опашка. Въпреки че запазват хрилете си, възрастните аксолотъли имат и функционални бели дробове и могат да дишат през кожата си. И сякаш това, че са вечните бебета в природата, не ги прави достатъчно сладки, ами и устните им са извити нагоре в постоянна усмивка, като “Мона Лиза”.

Тези сладки малки усмивки обаче могат бързо да се превърнат в прахосмукачки, когато дойде време за ядене. Аксолотълите засмукват плячката си, която включва ракообразни, мекотели, яйца на насекоми и малки риби.

Аксолотълите отдавна очароват обществеността, особено след като са донесени за първи път от Мексико в Париж през 1864 г. Оттогава европейците от целия континент започват да развъждат саламандри, което поставя началото на стабилна търговия с домашни любимци, тъй като тези животни се размножават лесно в плен.

В дивата природа те са предимно сивокафяви на цвят. По-светлите аксолотъли, особено тези с бели тела и розови хриле, обикновено се отглеждат като домашни любимци.

И все пак, в повечето страни търговията с диви животни е забранена, отчасти поради опасенията, че те ще бъдат незаконно улавяни в дивата природа, за да бъдат продадени зад граница. По същата причина притежаването на аксолотъли е незаконно в някои щати на САЩ, както и поради риска да избягат от плен и да се кръстосат с местни саламандри.

Аксолотълите са често срещан обект на изследване за биолозите, благодарение на способността им да регенерират изгубени или повредени крайници, сърце, гръбначен мозък и дори части от главния мозък - и всичко това без трайни белези.

Тъй като белези пречат на тъканта да регенерира, откриването как и защо аксолотълите не образуват белези може да помогне за отключване на способност при човека да регенерира тъкан. Проучване от април 2021 г. например дешифрира как молекулите на аксолотъла комуникират, за да насърчават регенерацията.

Въпреки завидната им популация в плен, дивите аксолотъли са критично застрашени. Някога тези земноводни обитавали високопланинските езера около Мексико Сити, но влошаването на местообитанията им ги е изтласкало само до няколко вътрешни канала в района.

Аксолотълите са самотни същества, които достигат полова зрялост на една година. На свобода хвърлят хайвера си през февруари. Мъжките търсят женски, вероятно използвайки феромони, и изпълняват ухажващ танц с разклащане на опашката и долната част на тялото си. Дамите отвръщат, като ги побутват с муцуна.

След това мъжкият отлага сперматофори на дъното на езерото, които женската поема с клоаката си – телесна кухина, където става оплождането на яйцата.

Женските могат да снасят до хиляда яйца върху растителен материал или скали, което ги предпазва от хищници. След две седмици ларвите се излюпват и оставени без родителска грижа започват да плуват сами.

Има теория защо аксолотълите не променят външния си вид като възрастни. Тъй като техните естествени езера никога не пресъхват, какъвто е случаят с много други водни басейни, аксолотълите нямат причина да сменят водните си черти - като опашката на попови лъжички за краката на сухоземни.

Доклад на Международния съюз за опазване на видовете от 2019 г. установява, че в дивата природа са останали само между 50 и хиляда аксолотъли, като популациите им продължават да намаляват.

Развитието на туризма и жилищното строителство, в допълнение към селскостопанското и индустриалното замърсяване, намалява драстично числеността на вида.

Друга причина за тревожната тенденция е въвеждането на тилапия и други инвазивни риби, които се хранят с малки саламандри и се конкурират с възрастните за храна.

Мексиканското правителство, както и много организации с нестопанска цел, се опитват да спасят аксолотълите чрез възстановяване на части от техните сладководни местообитания и развиване на екотуризъм, който предлага като атракция на хората да видят странните саламандри в дивата природа.

Учени и фермери пък работят рамо до рамо, за да създадат плаващи острови от водни растения, трупи и езерна кал, които помагат за филтрирането на замърсената вода.

Някои туристически компании предлагат обиколки на тези “градини”, чиито приходи подкрепят усилията за опазване на аксолотъла в естествения им ареал.

• Геномът на аксолотъла е вторият по дължина в животинското царство с 32 милиарда базови двойки. Той е 10 пъти по-дълъг от човешкия геном.
• Новоизлюпените аксолотъли, нетърпеливи да получат първото си хранене, понякога изяждат крайниците на братята и сестрите си. Но, в крайна сметка, те израстват отново.
• Смята се, че думата „аксолотъл“ се превежда като „водно чудовище“ на древния ацтекски език науатъл.