Ако само можеха да говорят

Цивилизация

„Статуите ходели" - казват обитателите на Великденския остров. Ако можеха да говорят обаче, какво ли биха възвестили - екологична катастрофа или триумф на човешката находчивост?
Текст: Хана Блок; Снимки: Ранди Олсън
Текст: Хана Блок; Снимки: Ранди Олсън

Галерия | Ако само можеха да говорят

Вижте 13 снимки

 

Една зимна нощ през миналия юни Хосе Антонио Туки, 30-годишен художник от Великденския остров, напуснал едностайната си къща на югозападния бряг и тръгнал пеш на север през острова към плажа Анакена. Според легендата преди около хиляда години първите полинезийски заселници изтеглили канутата си именно тук, след като плавали повече от 2000 км през откритите води на Тихия океан. Туки седнал на пясъка и се взрял пред себе си към колосалните човешки статуи моаи. Изваяни са преди векове от вулканичен туф и се смята, че въплъщават обожествените духове на предците.

Туки е рапануи - кореняк полинезиец от Рапа Нуи, както местните наричат Великденския остров; вероятно неговите прадеди също са помагали за създаването на някои от стотиците статуи, осеяли тревистите хълмове и назъбените брегове. Край Анакена седем шкембести моаи са застанали мирно върху 16-метрова каменна платформа - с гръб към Тихия океан, с изпънати покрай тялото ръце и глави, увенчани с високи пукао от червена вулканична шлака. Когато се взира в лицата им, Туки усеща как го пронизва усещане за близост. „Странно е и ме изпълва с енергия - казва той. - Това е нещо, което моята култура е създала. Това е рапануи." Поклаща глава: „Как ли са ги направили?"

Юли 2012

Вижте повече

Юли 2012