9 зрелищни небесни явления, които да видите през февруари 2026

Февруари може да е най-краткият месец, но предлага множество зрелища за любителите на нощното небе. Той носи парад от шест планети, няколко близки срещи между Луната и съседните ни небесни тела, както и завръщането на централната част на Млечния път в северните ширини. А скорошните изблици на слънчева активност увеличават шансовете за полярни сияния. С всичко това февруари дава достатъчно причини да погледнем нагоре – стига да знаем кога и къде да гледаме.

Пълната февруарска луна, известна като Снежна луна, достига максималната си осветеност около 17:07 ч. българско време на 1 февруари. Макар да не е суперлуна, тя е впечатляваща гледка, особено когато изгрява около залез слънце.

Тогава Луната изглежда по-голяма и оцветена в ярко оранжево. Името „Снежна луна“ идва от обилните снеговалежи, характерни за този период.

Началото на годината обикновено е спокойно по отношение на метеорни потоци, но февруари предлага едно скромно шоу: метеорния поток Алфа Кентавър, който достигат пик на 8 февруари. Потокът е активен от 31 януари до 20 февруари и при тъмно, ясно небе може да се видят до шест метеора на час.

Най-добрата видимост е в Южното полукълбо, но наблюдатели в южните части на Северното също могат да зърнат падащи звезди. Оптималното време за наблюдение е след полунощ, близо до съзвездието Кентавър.

На 17 февруари небето над едни от най-отдалечените региони на Земята ще бъде озарено от пръстеновидно затъмнение – огнен пръстен. При този вид затъмнение Луната е по-далеч от Земята и не може да покрие изцяло слънчевия диск. Така около тъмния ѝ силует остава светещ пръст от слънчева светлина.

Пълната фаза ще бъде видима само от Антарктида и южната част на Индийския океан, но наблюдателите в най-южните региони на Южното полукълбо, включително Аржентина, Чили, Ботсвана и голяма част от Южна Африка, ще могат да видят частично затъмнение.

Ден след новолунието тънък полумесец ще се появи близо до Меркурий след залез слънце на 18 февруари. За наблюдение е нужна свободна западна линия на хоризонта, тъй като и двете тела ще са ниско в небето.

Те могат да се видят около час–два след здрач, а в района ще се намират и Сатурн, и Венера. (Не използвайте бинокъл или телескоп, докато слънцето не е напълно залязло.)

На 19 февруари Меркурий достига най-голямото си източно удължение. Това е моментът, в който се отдалечава максимално от слънцето на вечерното небе. Това е един от най-благоприятните моменти да бъде наблюдаван.

Удължението този месец е идеално съчетано с парада на планетите и връзката с Луната. Търсете планетата ниско над западния хоризонт след залез слънце.

Същата вечер, 19 февруари, едва видим нарастващ полумесец ще се приближи до Сатурн. Двудневната Луна ще изглежда като фин нокът над пръстеновидната планета. Двамата ще бъдат видими над западния хоризонт около два часа след залез.

На 23 февруари нарастващият полумесец ще се движи близо до блестящия звезден куп Плеядите. Най-доброто време за наблюдение е след залез слънце, високо на югозапад. През първата половина на нощта двойката ще се придвижва на запад, преди да залезе около 2:00 часа.

Краят на февруари носи продължително небесно шоу: парад от шест планети, видими на вечерното небе. Макар някои публикации да го свързват с конкретен ден, явлението може да се наблюдава от около 20 февруари до началото на март. Това е ранно вечерно явление, като най-добрите гледки се откриват малко след здрач.

Венера, Меркурий и Сатурн ще се подредят ниско над западния хоризонт. Нептун ще бъде близо до Сатурн (ще е нужен бинокъл или телескоп). Юпитер ще свети високо на изток. Уран (също с оптика) ще се намира високо на юг, в близост до Плеядите.

Яркият и плътен център на Млечния път не е видим през цялата година от континентална Северна Америка, като през по-голямата част от зимата той остава скрит под хоризонта. Това обаче се променя в края на февруари, когато галактическото ядро започва отново да се появява в небето над най-южните части на САЩ.

В края на февруари ядрото на Млечния път се издига ниско над югоизточния хоризонт няколко часа преди изгрев слънце. През март видимостта продължава да се подобрява, тъй като галактическото ядро се издига по-високо и остава видимо по-дълго в нощното небе.