Априлското въстание: Българската революция – морална и с оръжие

България

В историческата памет на България Априлската епопея стои, макар и 149 години след въстанието, избухнало на 20 април (1 май по нов стил) в Копривщица.

То е потушено с много кръв и зверства, но предизвиква за първи път света да се обърне към България. Априлското въстание е нашата, българската революция – морална и с оръжие, която се оказва, че е победила, независимо от потушаването на въстанието.

Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за “предприятието” обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността.

От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на “мирната рая”. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт.

Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото “Кърваво писмо”. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие.

Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.

Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои.

Паметник "Камбана" в местност Боището, село Петрич Паметникът „Камбана“ край село Петрич е изграден в знак на почит към загиналите 172-ма жи...

Паметник "Камбана" в местност Боището, село Петрич

Паметникът „Камбана“ край село Петрич е изграден в знак на почит към загиналите 172-ма жители на селото при погрома на Априлското въстание през 1876 г.

В местността Боището на 23 април 1876 г. петричани и Хвърковатата чета, водена от Бенковски, нанасят първото в историята на съзаклятието поражение на турците.

Проектът на монумента е дело на скулптора Нено Ненов и архитект Александър Баров, и е защитен пред Държавна художествена комисия, с председател Дечко Узунов. Неговото изграждане започва през 1976 г. по повод 100-годишнината от избухването на Априлското въстание.

На челната страна на паметника е поставено пано с мотиви от боевете на въстаниците срещу турците в местността, като на върха на фриза е знамето на Хвърковатата чета.

На другата страна на паметника е фигурата на лъвче, каквото поставяли на калпаците си въстаниците.

Паметникът е открит на 12 юни 1987 г.

© Източник: https://zlatitsa.com
Свободата не идва даром

Вижте повече

Свободата не идва даром

Трети март – Ден на Освобождението на България от османско иго - 1878 г.