Сибирска самота

Цивилизация Околна среда

Млада рускиня проучва родовите си връзки с изолирано селище
Текст: Ив Конънт
Снимки: Елена Аносова
Текст: Ив Конънт Снимки: Елена Аносова

Галерия | Сибирска самота

Вижте 6 снимки

Вълшебните приказки се сбъдват, но това понякога отнема десетилетия. Като градско дете Елена Аносова слушала привидно невероятни приказки за село, посещавано от лосове и вълци, за обширна гора, непроходими пътища. Като зрял човек 35-годишната Елена, която се занимава с визуални изкуства, най-сетне посетила селото, основано от предците й преди повече от три века.

Галерия | Суровият Сибир - галерия (част I)

Вижте 14 снимки

Те били ловци, повлечени от вълните руснаци, отправили се на изток към Сибир в търсене на кожи и останали там завинаги. Бащата на Аносова е роден там и повечето от около 120-те души, които наричат мястото свой дом – и не искат външни хора да знаят името или местоположението му – малко или много са й роднини.

На местния тунгуски (или евенкски) език името на селището се превежда грубо като „остров“. До този излязъл сякаш от сънищата затворен „остров“ може да се достигне с джип по зимен път, който замръзва за определен период над блатистата субарктическа тайга. Най-бързо се стига с хеликоптер, който лети два пъти месечно от гр. Киренск, отдалечен на 300 км. Ако хеликоптерът е пълен, това означава да чакате още две седмици.

Щом пристигнала, Аносова открила много неща за правене и съвсем не бързала да си тръгне. Когато е твърде топло за лов с мотошейни, дивите коне трябва да се съберат, за да ги натоварят; да се отгледа реколтата от парниците и да се консервира. Рядко са нужни пари освен за пътуванията до града, финансирани с продажбата на самурови кожи. След посещенията в селото градът изглежда различно. „Трудно е – казва Аносова, – защото копнея за тишина.“

Галерия | Треска за Арктика

Вижте 9 снимки

Дори и студът става нещо, по което човек копнее. Температурите през юни могат да паднат под нулата. Аносова пази снимка на айфона си за прогнозата в едно януарско утро: –53°C. Една от снимките в тази история показва мъж с лице, цялото в сняг. За Аносова то говори доколко хората в селото са „едновременно покорени от стихиите и слети с тях“.