7 вълнуващи археологически открития, които ни изумиха през 2024 г.

През 2024 г. модерни методи като ДНК анализ и технология за дистанционно наблюдение разкриха нови подробности за древни култури и социални структури. Ето някои от най-важните археологически открития от последните 12 месеца.

LiDAR (Light Detection and Ranging) е електронно-оптична дистанционна технология за определяне на разстояния до обекти, която сканира терена с хиляди импулси лазерна светлина всяка секунда. Въпреки че технологията съществува от десетилетия, нейната способност да открива огромни структури под слоеве растителност и да картографира фините промени на древните пейзажи наскоро направи революция в археологията.

Летейки в малък самолет с лидарно оборудване, археолозите могат да сканират големи площи, като технологията е особено полезна при проучване на гъсти джунгли в Централна и Южна Америка. Откритията тази година, направени благодарение на нея, включват селища на маите в Кампече в Южно Мексико; градини, пътища и реки в тропическите гори на Амазонка в Еквадор; древни руини на тихоокеанския остров Тонга; останките от два средновековни града по Пътя на коприната в Узбекистан.

През лятото изследователите обявиха, че са открили 33 гробници в Южен Египет и 63 в делтата на Нил, заедно със зашеметяващи златни амулети, монети и керамика. Някои от новите находки датират на около 2000 години, а други са от по-късни периоди в египетската история и изследователите се надяват, че те ще разкрият повече за погребалните практики в древния свят по това време.

Изследователите също така документираха лошата работна поза на древноегипетските писари и откриха отдавна изгубен ръкав на Нил, който сега е почти пресъхнал, но е бил използван преди хиляди години за доставяне на камък за изграждането на пирамидите в Гиза.

Една от най-забележителните находки за годината беше откриването на 12 древни скелета в гробница под Съкровищницата в Петра, пустинен археологически обект в Йордания, известен със сложните структури, изградени в червените пясъчни скали. Археолозите смятат, че номадите, наречени набатеи - ранен клон на арабския народ - са започнали да погребват мъртвите си в Петра през IV век пр.н.е., а през II век пр.н.е. Петра става столица на набатеите и има сложна система за водоснабдяване.

Гравираните скални колони на Съкровищницата, или Ал-Хазне на арабски, формират най-емблематичната структура на Петра. Името произлиза от легендата, че голямата урна над фасадата му крие ценно съкровище. Но урната всъщност е направена от твърд пясъчник. Въпреки че легендата се оказа невярна, археолозите казват, че гробницата под Ал Хазне е безценно откритие, което ще им помогне да научат повече за тази изчезнала култура.

През февруари изследователите обявиха, че са използвали система с изкуствен интелект, за да разчетат части от 2000-годишен свитък, изгорен при изригването на Везувий през 79 г. – същото вулканично изригване, което унищожава Помпей. Свитъкът е един от около 1800 папирусови свитъка, открити през XVIII век сред останките на Херкулан, древен римски град на около 16 км от Помпей, който според археолозите е бил унищожен от горещата пепел, скали и газ от вулкана.

Изригването превръща свитъците в овъглени буци, които се смятаха за нечетими. Но учените са сканирали една от тях с рентгенови лъчи и са използвали изкуствен интелект, за да разчетат написаното. Първоначалното откритие се състои от 15 колони с текст и повече от 2000 писмени знака за това как да се наслаждаваме на живота, вероятно написани от последовател на гръцкия философ Епикур.

Това седло на 2700 години е открито в гроб на жена в гробището Янхай (Yanghai) в края на пустинята Такламакан, в Северозападен Китай. Въпреки че хората са опитомили конете хиляди години по-рано, древните рисунки показват, че те обикновено са били яздени без седло или само с постелка или одеяло за ездача. Седлата са по-късен технологичен напредък, който позволява на ездачите да пътуват на по-дълги разстояния, без да наранят себе си или животните си.

Изследователите смятат, че конната езда е въведена в Китай от северните части на Централна Азия, но седлото, открито в Янхай е най-ранното, откривано някога. Изработено е от парчета кожа, зашити заедно, които са били пълнени със слама и животински косми. Такива органични предмети обикновено се разлагат бързо, но в този случай сухата пустинна среда ги е запазила.

Богато украсена маска от парчета нефрит и миди, поставени на мястото на очите и зъбите, беше открита в гробницата на владетел на маите в Чочкитам в Гватемала. Радиовъглеродното датиране показва, че маската датира от около 350 г. Откривателите смятат, че тя изобразява бог на бурята на маите. Такива маски често са били правени за погребенията на царски особи на маите. Също така гробницата на този владетел е била украсена с гравюри, издълбани с нож или длето във вулканично обсидианово стъкло.

Други открития, свързани с маите през 2024 г. включват генетичен анализ на останките на хора, принесени в жертва, открити близо до древния град Чичен Ица в Мексико, и изгорени човешки останки от друго място в Гватемала, което може да говори за политическа промяна.

През август изследователите установиха, че олтарният камък близо до центъра на структурата е направен от пясъчник, който произхожда от Шотландия, на стотици километри от равнината Солсбъри, където се намира неолитният паметник. Подобно пътуване би било голямо начинание преди около 4600 години, когато според археолозите е бил поставен камъкът, тежащ повече от шест тона. И строителите вероятно не са използвали колела.

Предишни проучвания показват, че гигантските изправени камъни в основния му кръг са направени от местен пясъчник, но по-малките сини камъни в него са донесени от югозападната част на Уелс, на повече от 160 км. Най-ранните части на Стоунхендж датират отпреди около 5000 години. Сега изследователите смятат, че в началото мястото е използвано за погребение, но е разширявано в продължение на хиляди години, за да се превърне в неолитен религиозен паметник.