6 археологически открития, които удивиха света през 2025 г.

Високотехнологичните научни инструменти промениха археологията тази година: секвенирането на древна ДНК възстанови родословието на египтянин, живял в зората на пирамидите. Сателитни изображения уловиха следи от масивни древни капани за лов, пръснати из Андите. А подводното картографиране върна на повърхността потънали бойни кораби от Втората световна война и разкри потопено пристанище, което може да съдържа ключ към намирането на последното място за вечен покой на Клеопатра.

Но много от най-големите открития през 2025 г. дойдоха и от класически разкопки. В Белиз, при разкопки на пирамида в Каракол, беше открита камера с царско погребение на маите. Близо до Долината на царете в Египет археолозите откриха последната липсваща гробница на фараон от XVIII династия.

Всички тези находки подсказват колко много човешка история все още се крие – в дълбоки води, гъсти джунгли и пустинни пясъци – чакайки да бъде открита. Ето някои от най-интересните и вълнуващи археологически открития от 2025 г.

В продължение на близо 40 години археолозите Арлен и Даян Чейс от Университета в Хюстън изследват древните структури на маите в Каракол, разположени в джунглите на днешен Белиз. Тази година те обявиха едно от най-големите си открития досега: царска гробница на около 1700 години, датирана приблизително между 330 и 350 г. сл. Хр. Смятат, че тя е принадлежала на прочутия владетел Те Каб Чаак.

Вътре в покритата с цинобър (яркочервен минерал) гробница изследователите открили разбита мозайка на погребална маска, изработена от нефрит и черупки, нефритени наушници и костите на възрастен мъж, чийто череп се е търкалял в керамичен съд. Ако предположението им е вярно и останките принадлежат на Те Каб Чаак, това означава, че са открили основателя на династията на маите, управлявала града почти 500 години. Откритията на мястото – по-специално кремационно погребение и зелени обсидианови остриета – също дават следи за възможна връзка между маите, живели там по онова време, и далечния, но могъщ град Теотиуакан.

(7 вълнуващи археологически открития, които ни изумиха през 2024 г.)

От възхода на династията на маите до падението на Птолемеевото царство в Египет: тази година археолозите направиха откритие, което може да помогне да се намери гробът на Клеопатра. В продължение на две десетилетия изследователката на National Geographic Катлийн Мартинес търси последното място за вечен покой на Клеопатра – не в Александрия, където повечето учени смятат, че е погребана, а в малко известен храм наблизо, наречен Тапосирис Магна. Търсенето я отвежда до Средиземно море, където тя и екипът ѝ откриват потопено пристанище, датиращо от епохата на царицата.

Водолази, ръководени от изследователя на National Geographic Боб Балард, картографират полирани подове, високи колони и котви под вълните. Откритието, представено в документалния филм на National Geographic „Последната тайна на Клеопатра“, променя представата за Тапосирис Магна като важен морски център, а не само религиозно средище. Това, казва Мартинес, засилва тезата, че Клеопатра е избрала мястото за своя гроб. Дали останките ѝ лежат някъде край брега, е въпрос, на който може да отговори само бъдещото изследване.

Освен работата си по търсенето на Клеопатра, Балард ръководи и дълбоководна експедиция до „Железното дъно“ на Соломоновите острови през юли, за да изследва потънали кораби от Втората световна война. Морското дъно там е мрачно гробище за над сто съюзнически и японски кораба, унищожени по време на битката при Гуадалканал. Някои не са били виждани от 40-те години. По време на експедицията, Балард и екипът му на борда на E/V Nautilus използват дистанционно управляеми апарати, за да проучат 13 останки, включително японския разрушител „Терузуки“ и разбития нос на американския крайцер „Ню Орлийнс“.

Екипът посещава отново и австралийския крайцер HMAS Canberra, потопен по време на катастрофалната битка при остров Саво, и изследва разпадащите се останки на USS DeHaven, един от последните кораби, загубени в кампанията при Гуадалканал. Проучванията подчертават както тактическата история на войната в Тихия океан, така и човешката цена: над 27 000 живота са загубени в шестмесечната борба за Гуадалканал.

Макар търсенето на Клеопатра да продължава, друг египетски владетел най-накрая беше открит тази година. Гробницата на цар Тутмос II се изплъзваше на археолозите повече от век, преди съвместен британско-египетски екип да обяви откритието през февруари. Тутмос II, чиято съпруга и полусестра е прочутата царица (и по-късно фараон) Хатшепсут, управлявал от 1493 до 1479 г. пр.н.е., в началото на XVIII династия.

Това е първата царска гробница след тази на Тутанкамон, открита близо до прочутата Долина на царете, разположена край Луксор. Вътре археолозите открили стени, изписани с йероглифи, и изрисуван небесен таван.

Из цялата верига на Андите хората са моделирали цели ландшафти, за да координират търговията, да изчисляват данъци и да улавят труднодостъпна плячка. В Перу изследователите може би най-накрая са разгадали мистерията на масивната „Лента от дупки“, осеяна по отдалечен планински склон, наречен Монте Сиерпе или „Змийската планина“. Смята се, че около 5000-те дупки са служили като пазар и счетоводна система на народа чинча, а по-късно са били разширени от инките. Снимките, направени от въздуха на дупките са публикувани в броя на National Geographic от 1933 г. Наскоро учените са използвали дронове, за да ги заснемат отгоре. Картографирането с дрон и анализът на растителни останки сочат, че ямите някога са съдържали кошници със стоки и че може да са свързани с древен метод за броене, видим в възли по въжета, наречени кипу.

Далеч на юг, в басейна на река Камаронес в Чили, сателитни изображения насочват археолог към 76 V-образни каменни структури, за които се смята, че са чаку – големи ловни капани. Древните хора, живели там, използвали каменните стени с дължина 150 м, за да насочват диви викуни (малки животни, подобни на лами) в кръгли заграждения, където били заколвани. Двете открития показват как древните общества в Андите са оформяли земята поколения наред, за да задоволят нуждите си.

В гробница, издълбана във варовиков хълм в некропола Нувиат (Nuwyat necropolis) в Египет, археолозите открили керамичен съд. Вътре бил свит скелетът на мъж от периода на Старото царство, преди около 4500 години. А в един от зъбите му учените открили генетична капсула на времето, която предлага най-ранния и най-пълен поглед досега към произхода на древен египтянин.

Анализът показал, че 80% от ДНК на мъжа идва от неолитни северноафрикански групи, а 20% – от популации, разположени в Западна Азия. Учените използвали и 3D сканиране на лицето на мъжа от Нувиат, за да реконструират как е изглеждал (без коса и цвят на кожата, които сметнали за твърде спекулативни). Те подчертават обаче, че той не е представителен за всички хора, живели по поречието на Нил по онова време.

Изследователите не са сигурни защо мъжът е погребан в съд. Но следите по костите му сочат, че е извършвал много повтаряща се, навеждаща работа, което ги кара да предположат, че вероятно е бил умел грънчар (и вероятно не е бил строител на пирамиди).