Джон Уитман проверява налягането в бутилките, намества плавниците си и се хвърля по гръб във водите на Тихия океан. Наблизо океанът се блъска в бреговете на о-в Бигъл, един от над стоте скали, островчета, 6 неголеми и 13 големи острова, които съставят архипелага Галапагос – провинция на Еквадор, която се простира от двете страни на екватора.
Над морските пръски в шелфовата зона неумело танцуват синьокраки рибояди. Под тях на скалите избухва свада между два галапагоски морски лъва. Сцената може би е изглеждала и звучала по същия начин, когато Чарлс Дарвин е преминал с кораб оттук преди близо два века. Тези същества, перфектно приспособени към живота на трудните за обитаване острови, изглежда могат да устоят на всичко, дори и на хода на времето.
Неочаквано Уитман се появява на повърхността. „Започва се“ – казва ми той, правейки гримаса.
Грабва видеокамерата си от лодката и отново изчезва във водата. Гмуркам се след него. На 5 м под повърхността Уитман ми посочва лобовиден корал Porites lobata. Би трябвало да прилича на пагода с цвят на зелена горчица, но вместо това блести в бяло на фона на розовите и зелени багри на морското дъно. Този корал избелява – реакция към прекомерно топлата вода. Скоро ще бъде мъртъв.
Уитман и екипът му търсят промени на места като о-в Бигъл. Намират ги без никакъв проблем. Измерват температурата на това съобщество от морското дъно. По време на явлението Ел Ниньо през 2016 г., най-интензивното климатично събитие тук от две десетилетия, температурата на местата за гмуркане достигна 31°C. (Като цяло температурите на водата в региона на Галапагос бяха повече от 2°C по-високи от дългосрочната си средна стойност.) Уитман се бои, че този болен корал може да предвещава експлозия от избеляване и други драматични промени в околната среда тук през следващите години.
Колкото и изолирани да изглеждат, островите Галапагос не са имунизирани срещу влиянията на съвременния живот: климатичните промени настъпват. Емблематични видове като галапагоските костенурки, чинките, рибоядите и морските игуани могат да пострадат. Прочутите екосистеми, които научиха света какво е естествен отбор, може би отново ни преподават урок, предлагайки ни прозрения за това какво ни очаква на други места.
Преди да станат Галапагос, били известни като Las Encantadas (Омагьосаните) – несъразмерни острови, украсени с морска пяна, течаща лава и странни животни. „И хората, и вълците са се отказали от тях […] главният звук на живота тук е съскането“, пише Херман Мелвил през 1854 г.
Китоловците хвърляли въпросните съскащи костенурки в трюмовете на корабите си за храна, пълнели бъчвите за вода и отплавали. Били прави за странностите – разделена от континентална Южна Америка от близо 1000 км вода, природата тук подивяла. Малко от животните, които извършили пътешествието от континента до островите, оцелели. Тези, които успели, еволюирали под различни форми, адаптирайки се към условията на всеки остров.
Сега, когато планетата се затопля, Уитман и други учени, се опитват да разберат как ще изглежда бъдещето тук. Може би никъде другаде по света цикълът на живота и смъртта не се задвижва толкова драматично от климатични събития, познати като Ел Ниньо и Ла Ниня, когато промените в температурата, валежите и океанските течения причиняват шокови промени във времето и наличието на храна както на сушата, така и в океана. Освен това влиянието на климатичната промяна се предвижда да увеличи честотата на явленията Ел Ниньо, които настъпват с интензивни валежи, от веднъж на всеки 20 до веднъж на 10 години.
Според Андрю Уитънбърг, физик към Националната агенция за океанските и атмосферните изследвания, моделите предвиждат също и че океанът близо до екватора ще се затопли малко по-бързо от останалата част на тропическия Тихи океан. Предполага се, че ще се повиши и морското равнище – според някои предвиждания с от 55 до 76 см до 2100 г. Учените също така смятат, че затоплящите се води по време на хладния сезон могат да намалят garúa – гъстата мъгла, която вече 48 000 години обвива подобните на джунгла височини на Галапагос. Това може да е катастрофално за живота, който зависи от влагата на мъглата. Също така, докато световните океани продължават да абсорбират въглероден диоксид, произвеждан от хората, архипелагът Галапагос се смята за критична точка на океанско подкиселяване, което може да разтвори варовитите скелети на коралите и черупчестите, вероятно предизвиквайки хаос в океанската хранителна верига.
Вижте повече