История в мозайки

„България е на трето място в Европа по обема на своето културно наследство" - това заявление се е превърнало в неразделна част от представите за нашето настояще, в аргумент за по-специалното ни място в голямата картина на световната история. Миналото сякаш ни отделя от други страни, унаследили по-малко. Някак на втори план остава фактът, че една съществена част от историята на българските земи не ги изолира, а напротив - сродява ги с Гърция и Италия, първенците в това необявено съревнование. Древна Тракия, съседна на антична Елада и впоследствие част от Римската империя, принадлежат към Класическия свят, чието наследство подхранило европейския Ренесанс и се превърнало в основа на западната цивилизация.

Със създаването на двете римски провинции Мизия и Тракия през първата половина на І в. сл.Хр. днешните български земи попаднали в рамките на една общност, може би по-амбициозна дори от Европейския съюз - все пак империята обхващала територии на три континента. Римляните развили заварените градове и създали много други. Донесли със себе си изкуството върху мокра хоросанова подложка да се подреждат малки разноцветни кубчета, наречени тесери, така че да се получат различни фигури. Мозаични подове украсявали обществени сгради и частни домове - традиция, която щяла да се запази в продължение на векове, преди пристигането на нови народи от север да я прекъсне. Трайните материали, от които били направени - различни видове камък, печена глина и цветно стъкло, - ги съхранили под рухналите отгоре им стени.