Новини

Шареният чорап и „пющюмалите“– от малкото село Баничан до кралския двор и Антарктида на 13/06/2020 15:20 Още от България: България готова да се присъедини към евроинициативата за ваксина за COVID-19 14/06/2020 Медицинска сестра от столична детска градина с COVID-19 14/06/2020 Проф. Белева: Очаква ни дълбока криза с продължителна рецесия 14/06/2020 Плетенето на шарените чорапи в с. Баничан, община Гоце Делчев е религия, те пазели живота на мъжете, а чрез него жената демонстрирала социалния си статус. Славата и багрите му стигнали до британския кралски двор, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона. „За нас, хората от Баничан, за нашите предци, баничанският чорап е религия, защото в плетката, в използваните мотиви сме вкарали своите мисли и чувства“, каза пред БГНЕС Румяна Джибова, секретар на читалището в селото. Според нея бъдещата булка от Баничан, преди да се омъжи трябва да изплете чорапи на бъдещите свекър и свекърва, защото хората са вярвали, че чорапът е символ на домашен уют, топлина, на домашното огнище. През онези времена на войни, изпращайки ги, съпругите им задължително подарявали чорапи, за да ги пазят, вярвали, че един ден ще се върнат вкъщи живи и здрави. „Нашите чорапи са уникални заради различните мотиви, които са вплетени в тях, най-вече се плетат в пет цвята, защото чорапът трябва да е хубав не само от лицевата, но и от опаката му страна. Петте използвани за плетенето им цвята са бяло, червено, синьо, зелено и жълто. Всеки от тях си има своето предназначение и защитни функции: бялото и червеното вплитаме за здраве в мартениците, но червеният е най-вече символ на кръвта и живота –благословията, молитвата или наричането, така в притежателя му има просперитет. Синият цвят е против уроки, символизира още небето и водата, без която животът е невъзможен. Зеленият свят символизира пролетта – зараждащото се начало. Последен е жълтият цвят, но не и като значение, защото хората го свързват със слънцето-небесното светило, без което нищо не расте“, смята секретарят на читалището в Баничан. Тя признава, че предците са имали по-голямо познание от нас, но ние малко по малко преоткриваме част от него. „Предците ни са използвали в плетката различни геометрични фигури, като звездичките например, които наричаме „елбетица“ или двойният кръст, който е със силна защитна функция, символ на вечността. Двойният кръст се счита и като основните посоки – север, юг, изток, запад, както и производните им – югоизток, северозапад и т.н.“, пояснява Джибова. Според нея различните наименования на чорапа, са кръстени на околния свят: като котешки стъпки, имаме „рахтове“, което означава „говоря истината“, предците ни са говорели само истината, не са изричали лъжи. „Имаме чорапи, които са били само от бял и червен цвят, някога по цветът на чорапа се съдел по социалния статус на хората-дали жената е млада, дали е готова за женитба, дали е омъжена. Излизайки на празник на хорото, дали на Коледа или Великден, чрез чорапите си тя показва готовността си да встъпи в живота. Така, че бялото и червеното е на момичешкият цвят, на тях има казват „черешките“. Още един вид чорапи има, те са от бяло и черно и се наричат “арнаутки“. Носили са ги жените, чиито мъже са си отишли от този свят. Това са двуцветните чорапи, останалите са шарените петцветни“, продължава Румяна. Тя казва, че навремето било грозно жена да се хване на хорото без чорапите й да са шарени. По чорапите се гледало дали жената е добра домакиня или не. „Тези шарени чорапи в Баничан са запазени такива, каквито са били навремето и не са променяни до ден-днешен“, категорична е Румяна Джибова. Според нея в Баничан основно се плетат чорапи, младите също проявявали интерес, обучили ги и всеки тръгнал по своя си път. Сегашните жени искат да предадат плетенето и на идните поколения. „Днешната жена няма време да плете, но това е един вид хоби, но и трудотерапия, която успокоява. Освен това попада в един по-красив, шарен и емоционален свят, а младите, които плетат усвояват естетиката. А самото пипане на вълната развива фината моторика, цветоусещането, от което имахме нужда през карантината заради коронвируса“, допълва Румяна. Любопитното е, че чорапът, плетен в Баничан стига до кралския двор във Великобритания. За сватбата на принц Хари с Мегън от Баничан изпратили на младоженците по чифт чорапи, а малко след повече от месец получили благодарствено писмо от кралица Елизабет Втора. Така наследството на Баничан получило „кралска“ оценка. Местните хора очакват кралското семейство да покажи и баничанските чорапи, каквато практика има заради подаръците, които им се правят. Читалище „Изгрев – 1930 г.“ има и други успешни проекти – правят и т.нар. „пищюмалски“ престилки, които са стигнали до онлайн-библиотеката в българската арктическа база на о-в Ливингстън. А третият успешен проект е т.нар. „везана карта“ на селото – единствената в света с шевицата на баничанската жена. „Селото е известно и с изключително красивия и старинен женски костюм, Баничан се прочу в целия свят с миналото си, с него гледаме и в бъдещето – това са нашите корени“, гордее се читалищният секретар. /БГНЕС